Йонгдже притвори очи, усещайки, че е в прегръдките на Джебум и се отпусна. Беше провалил всичко. Едно чувство на вина се загнезди в него и беше на път да пророни сълзи, докато не чу тих и плътин глас.-Йонгдже.- проговори съвсем тихо Бум, забелязвайки затворените очи на момчето. Постави ръката си в косата му, разрошвайки я, но това му действие накара очите на Дже на се притиснат едно в друго по-силно.
-Йонгдже!- по-настоятилно раздвижи ръката си. Сетне той отвори очите си бавно създавайки очен контакт с Джебум. Сълзите които набираха, но той се опитваше да спре по всякакъв начин, замъглиха погледа му.
-И-извинявай. Аз провалих всичко.- проговори плахо и при първото мигане две сълзи се стекоха по бузките му.
-Не е вярно!- поклати отрицателно глава и с ръката, която до сега бе из косите на момчето под него, си намери място на бузите му, изтривайки сълзите. -Нищо сериозно не е станало.- колкото и да си опитваше да звучи достоверно, не успяваше, но май обеди по-малкия. Бум знаеше, че когато се върне отново в света на полу хората или щяха да го накажат заради това, че е влизал в "царството" на Уанг тайно, или щяха да му четат конско и всички щяха да го гледат пренебрежително.
-Н-напротив! Дори ти не си вярваш на думите!- провори плахо и ощеняколко сълзи се стекоха по вече зочервените му бузки. След няколко секунди бяха премахнати от бялото му лице.
-Спокойно. Нищо не си направил.- продължи Джебум и придърпа момчето да застане в седнало положение, след което го прегърна. Отново едната му ръка си намери място из косите му и започна да го гали нежно.- Какво правеше там?- реши да полюбопитства Бум.
-Ч-чух ги д-да говорят нещо. За някаква книга.- проговори по-малкия, подсмърчайки.
-Книга?- изнянада се Джебум и се отдръпна от топлата прегръдката. -Великота книга?- повтори той, което накара Йонгдже да си спомни думите на жените и паклати глава в положетилен отговор.
-Обсъждаха, че е изчезнала.
По-големия отвори широко очи. Книгата беше единствения начин да разбере връзката си с Йонгдже, а тя е изчезнала?!? И по-добре, че Дже му сподели тази така важна информация. Сега щеше да се наложи да я потърсят...
YOU ARE READING
ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]
Fanfiction-ДжеБум хьонг...- шептейки изплашено проговори, готов да пусне набиращите си сълзи. -Млъкни Дже.- Бум постави ръката си върху устните му, карайки по-малкия да млъкне. Сълзите на Йонгдже се спуснаха по лицето му, удряйки се с кожата на ръката на Джеб...