Йонгдже бе стиснал силно очи, от страх. Много лесно се плашеше, а ситуацията която се бе развила в саята го изплаши до такава степен, че сърцето му туптеше със светлинна скорост и даже се бе разтреперил. Не бе усетил какво се случва след като Джебум бе хванал ръката му.
Усети лек ветрец, но не посмя да отвори очи.Джебум от друга страна се усмихваше на момчето, което идзлеждаше толкова уплашено и сладко едновременно. Но честно казано в него се загнезди едно чувство на вина. Той приклекна съвсем малко и точно когато бе срещу него започна да духа право в лицето му. Йонгдже усети присъствието на другото момче пред себе си и въприки, че имаше още набиращи сълзи в очичките си, бавно започна да ги разтваря. Щом ги отвори и видя момчето пред себе си, спря да трепери, но пулса му не спираше да тупти толкова бързо. Засичайки погледа си с Бум отново и то от близко разтояние, както когато се блъснаха, се почувства добре и на място. Едновременно с тези чувства преобладаваха и други, които той изпитваше за пръв път и не можеше да си ги обясни.
-Спри да плачеш.- Джебум се усмихна на среща и отново изтри сълзите на момчето.
На Йонгдже му направи впечетляние нещо. Как до преди малко говореше съвсем спокойно и се държеше непукистко. Как правеше всичко с бавни движения. А в момента му се усмихваше. Може би от омраза към майка му?
-Тук ли си? - той се засмя и показа двата реда с изкрящо белите си зъбки. Отдръпна се от Дже и чак тогава той се усъзна.
Премигна няколко пъти и започна да обикаля с поглед мястото на което се намираха. За пръв път бе на такова място. Те се намираха точно до едно езерце. Забеляза и една огромна скала зад Джебум. Мястото бе тихо и съвсем нормално. Чуваха се по едно-две чуруликания на някоя птичка и до там. Всичко отново потъваше в тишина.
-Явно вече се свести.- Джебум отново проговори, стряскайки момчето. Леко подскочи и върна погледа си на фигурата пред себе си. Джебум не каза нищо повече. Обърна се и се покатери на скалата, сядайки на нея. Погледа му се спря на Йонгдже и му кимна да отиде при него. Йонгдже послушно, с бавни крачки и навядена глава тръгна към него. Беше го срам да се покатери на скарата за това остана долу, с наведина глава чудейки се какво се случва.
-Ела. - Бум му каза и долази до края на скалата, подавайки му ръка. Искаше да му помогне, да се качи на скалата. Все пак не искаше да го гледа как седи прав. Първо се чувстваше неудобно, второ искаше да го опознае.
Дже вдигна поглед и видя подадената ръка. Погледна го несигурно, а от страна на другия получи мила усмивка. Бавно протегна ръката си, хващайки тази на Бум. При докосването на кожата на другия, почувства голяма топлина и стомаха му направо се преобърна. Бузките му почервеняха малко, но пое ръката качвайки се при него. Седнаха един до друг и гледаха спокойното езерце. И какво се очакваше сега? Йонгдже бе толкова объркан. Джебум му изглеждаше толкова млад. Нямаше никакъв шанс да му е баща.
-Не знаех, че имам син.- възмути се Бум, въздъхвайки. Чувството на вина стана още по-голяма. Не знаеше, че има дете, а след това го и изплаши.- Сигурно си объркан?- Бум се обърна към момчето, което в отговор кимна съвсем лекичко.
-Може е да поизлъгах малко в стаята. - лек меден смях се изсипа между устните му.- С теб двамата сме полу хора.- замълча за момент, та се замисли. Почеша се нервно зад врата и продължи.-Това, че тя не може да те убие е вярно. И май всичко, друго което казах е вярно.
Йонгдже не знаеше какво да отговори. Беше нормален ден за него. Трябваше да останя след часовете с майка си за да се упражняват, а какво стана? Баща му се появи след 16 години и се телепортираха? Това звучеше толкова абсурдно в мислите му.
-Съжалявам за това, че не съм те посящавал през тези 16 години. Ако знаех за съществуването ти нямаше да те отавя при тази кучка. - и все едно прочел мислите му Джебум протовори с тъжен тон, навел глава. От една страна на Йонгдже му бе толкова гадно да го гледа тъжен. Той си бе мекушав по природа. Може да не бе сигурен, че му е баща, но имаше някакви странни чувства към него. Но проблема беше, че не знаеше какви са.
YOU ARE READING
ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]
Fanfiction-ДжеБум хьонг...- шептейки изплашено проговори, готов да пусне набиращите си сълзи. -Млъкни Дже.- Бум постави ръката си върху устните му, карайки по-малкия да млъкне. Сълзите на Йонгдже се спуснаха по лицето му, удряйки се с кожата на ръката на Джеб...