ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

9

-Джебум.- прошепна тихо и не сигурно момчето, намирайки се клекнал до спящото момче на леглото. С възглавница в ръка и с изплашен поглед побутна съвсем леко Бум. Спящото момче измънка недоволно и отвори очи бавно.- М-може ли да легна п-при теб?

-А? Защо?- недоумя Бум и се почеса по главата сънено.

-Чух шумове в стаята.- Йонгдже го погледна със жални и молещи се очичики. Стискаше възглавницата си в ръце, чакайки отговора на Бум.

-Добре.- отговори простичко и се премести, придърпвайки възглавницата си.

Йонгдже се пъхна под завивките и остави възглавницата под главата си. Сгуши се на кълбо и се опита да не създава какъвто и да е контакт с Джебум.

~наколко часа хъркане по-късно~

Джебум отвори очите си бавно опитвайки се да фокосира погледа си. Потърка очи и видя момчето, което лежеше върху него и очуден поглед се появи на лицето му. Появи се малка усмивка на лицето му и отново отпусна главата си назад. С едната му ръка погали гърба на Йонгдже, а от негова страна получи тихо измънкване. Засмя се малко и бавно и безшумно се измъкна от фатката на по-малкото момче. Вече здраво стъпил на земята се протегна сънено. Наведе се и зави Дже прилежно с тънкото одеалце. Обърна се и веднага спря на едно място, когато видя някой на сантиметри от него. Сви вежди и погледна към момчето. Кимна му към вратата и с бързи крачки излязоха. Бум се обърна за последно и погледна дали Дже още спи. Увери се че все още спи дълбоко и затвори вратата, внимавайки да не шуми.

-Какво си мислиш че правиш?- ядоса са се новодошлото момче, говорейки сокойно, но в поглада ме се усещаше яроста.

-Аз ли? Ти си този, който нахлу в стаята ми.- Бум го бутна с една ръка и тръгна да върви по коридора, но бе спрян от мъжа.

-Бора е мъртва.- продължи със все същия сериозен тон, държейки Джебум за китката.

-И?- обърна глава към него и повдигна рамене.

-Отново си нарушил правилата. Той е синът ти нали?- Марк го дръпна изцяло към себе си.

-Не знам.- отговори простичко, продължавайки да си пляска шамари вътрешно. Марк вече му досаждаше страшно много и имаше чувството, че е вързан за каишка. Точно като куче.

-Знам, че е той. Правихте ли нещо снощи?- Бум повдигна вежди въпросително.

-Не е твоя работа и не си ти този, който ще ми казва какво да правя.- изпувтя с досада.

-Имате роднинска връзка! Нарушаваш едно от главните правила!-Марк стисна зъби и се приближи члизо към него, хващайки яката на тениската му.- Знаеш, че има жестоки наказания за нарушения на главните правила.- изрече през зъби, на ушенцето му и в следващия момент изчезна.

На Джебум му дойде в повече и кръвта във вените му се надигна до толкова, че не можеше да сдържа яроста си. Заби юмрука си в стената и израмжа ядосано.