ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

4

-А от къде си сигурен, че съм ти син? -продума Дже с тънкия си тих глас.

-Не съм. От една страна не вярвам на онази откачалка, а от друга й вярвам. Не знам какво да правя.- измъчена въздишка се прокара между устните на Бум.

-Лошо ли е, че съм ти син?- Дже го погледна с изклящите си очички, които просто накараха Бум да се подърка. Създадоха дълъг очен контакт, който Джебум реши да развали. Не само защото му беше неудобно, а и сърцето му биеше като лудо, но той не показваше каквато и да е емоция. Все още не проумяваше как може едно таков сладко същество да е син на такова изчадие. Нещата просто не му се връзваха.

Цели 16 години Бора не го бе закачала. В един прекрасен момент реши да започне да му звъни нон-стоп по телефона, изкарвайки го извън релси. И най-накрая се указва, че има син, който тя е криела от него в продължение на шестнадесет години? Определено не звучеше логично.

-Айш в това няма логика!- възмути се Джебум и се опъна назад, излягайки се на скалата. В момента му се бе насъбрало много и просто притвори очите си, заслушвайки се в тишината.

Дже пък се стресна от внезапните му бързи движения и отново подскочи леко от мястото си. Обърна се към излежаващото се момче и въпросте от по-рано продължаваха да му се въртят в главата. И Джебум също беше прав. Не можеха да са сигурни, че му е баща, но вече не беше с жената която го бе отгледала. Същата жена която му раздаваше пресници почти всеки ден. Жената която излизаше всяка нощ с някакъв мъж, който изглеждаше заплашително. Жената която го лъже и се прибираше често вечер пиана, но все пак й бе благодарен. Можеше да му се кара за всичко, да го пребиваше от бой и да го оставяше без храна някои вечери. Можеше да не го обича истински, но все пак го отгледа. И при всичко Йонгдже не я обвиняваше за нищо. Дори и да беше лоша той никога нямаше да й се разсърди.

Беше отраснал с майка си и лошото й държание, че се плашеше толкова лесно. Винаги се бе питал как ли изглежда баща му, или с майка му ще си приличат ли поне малко по характер. И сега когато го зърна въобще не беше това за което си го представяше. Имаше предчувствието, че този мъж не е истинския му баща. Нима имаше грешни предчувствия?