ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

13

С бавни и тихи крачки момчетата преминаваха по коридора. Джебум очакваше във всеки момент от някъде да излезе някоя прислужница и беше подготвен за всичко, но нищо такова не последва. Явно работниците ги нямаше?

В тишината се причуха приглушени гласова. От една от стаите, на която врата бе притворена. Тези гласове бяха единственото нещо което се чуваше в огромния коридор и привлякоха вниманшетж на Бум. Зад него се придвижваше плахо Йонгдже. Хвърляше поглед ту назад, ту наляво или дясно.

Приближиха се до вратата и Бум се подпря на рамката на врата, заслушвайки се.

-Ако те хванат какво ще стане?- познат глас за Джебум се чу не много силно, но за щастие се чуха изречените думи.

-Мисля, че те въвлякох в достатъчно каши. Не искам твоята помощ вече. - друг глас, който също бе разпознат от Джебум се дочу. Това бе гласа на Джаксън Уанг, а другия на неговата дружка Марк Туан.

-Не можеш да ми казваш какво да правя! Искам да ти помогна. И двамата се забъркахме в това и заедно ще се измъкнем.- строгия глас на Марк отново достигна до ушите на Джебум и той се очуди какво се случва.

Докато Бум беше задълбочен в разговора между Туан и Уанг, Дже чу женски гласове идващи от ъгъла. Предположи, че може някой може да ги види, но с изплашени стъпки пристъпи натам. Надникна съвсем леко и на пръв поглед видя две жени в престилкш. Едната която бе по-нисичка изглеждаше на средна възраст, а другата бе стара и с побеляла коса, която бе вързана на стегнат кок. Явно бяха от персонала.

-Господин Уанг побесня когато разбра, че книгата е изчезнала!- високия глас на възрастната дама закънтя из коридора и инстинктивно Йонгдже се скри отново. Обърна глава към приятеля си, но той все още слушаше в захлас разговора между двете момчета.

-Значи велеката книгата наистина я няма?- проговори някой с по-тънък жески глас.

-Да! Кой знае какво може да направят с книгата! Този нехрани майко, който я е откраднал най-вероятно ще бъде прокуден от нашите земи!- заповедния и висок тон на дамата отново се надигна в коридора, а заедно с това започнаха да се чуват и стъпките от токчетата на обувките им.

Йонгдже се опита да асимилира розговора на двете жени, но тази книга нищо не му говореше.

От другата страна където Джебум подслушваше разговора на Джаксън и Марк, не се случи нищо интересно. Дже не отделяше погледа си от малката цепнатина и гледаже в седящата фигура на Марк. Следеше всяко едно негово движение,защото и без това не можеше да види Джаксън. Пресегна ръка зад гърба си в опит да намери Дже, но така и не го усети. Като попарен се обрна и ококори очи, забелязвайки го в другия край. Отдъхна си и постави ръка на сърцето си. Тръгна към него и щом бе зад него постави ръката си на рамото му.

Грешка.

Йонгдже се изплаши и подскочи, обръщайки се и тръгна с крачи назад, падайки точно пред двете прислижници. Погледа му се стрелна към този на Бум и след това към двете жени. Двете ококориха очи и младата жена беше на път да се провикне. Бързите рефлекси на Джебум проработиха и той изтича до Дже, хвърляйки се върху него. Секунди по-късно вече се бяха изпарили във въздуха.

—————————————