ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

10

~няколко часа преди
Марки да се узове в
дома на Джебум~

-Ако намери книгата знаеш какво ще стане! Не трябва да му я даваш,а ако не му я дадеш ще си я вземе сам.- Джаксън въздъхна и завъртя очи отегчено.

-Знам. Сега момчето е при него и спи в стаята за гости.-Марк разбърка кафето си и прехвърли единия си крак върху другия. Джаксън се позамисли и потърка брадичката си.

-Да го натопим. Само ти го следи толкова задълбочено и знаеш какво става с него. Баща ми няма да му повярва. А Може...- спря за малко с думите си и песна ръката си свободно въпху крака си. Усмихна се дяволито и погледна към Марк.- Да го натопим. Всички си мислят, че е негов син и ще се надигне голям скандал. Всички ще си мислят, че са преспали заедно, както си мислят и че е негов син. Джебум е толкова наивно хлапе... - Уанг прехапа долната си устна и потупа крака си с пръсти.

-Не мислиш ли, че е малко прекалено? - Марк се намеси и повдигна вежди.

-Не! Заслужава си го!- яроста се четеше в очите му и той се изправи.- 'Прави онова като Джебум, прави това като Джебум, тай е перфектен' и бла бла бла. Перфектен ама друг път. До сега мисля, че е нарошил почти всички правила без главните, от които могат да му премахнат силите. -Джаксън заби юмрука си в стъклената масичка, а тя се разпиля на хиляди парчета, от които няколко се забиха в ръката му. Той стисна здраво зъби, оформяйки острите си скули, които изпъкнаха още повече. Повечето думи не бяха казани, което го вбесяваше още повече. Реши да ги забази за себе си.

-Добре ли си?- Марк ококори очи и като попарен се изправа от канапето. Хвана ръката на Джаксън и я погледна от близо.-Айш, голям идиот си!- изруга и с бързи крачки достигна до бюрото, използвайки служебния телефон на него. -Веднага искам една сестра!

С ярост затвори телефона и се върна до другото момче, което не беше мръднало. Все същите изпъкнали вени на челото и играещи огънчета в очите, всички неизразени думи...

~Skip time~

"И как се очаква да сплаша някакво си 17 годишно полу човече"- Марк се възмути докато гледаше заспалото момче от няколко метра разтояние. Присви очи и се облегна на един рафт, от който по случайност изпадна нещо. Той се наведе и го повдигна, оглеждайки предмета в ръцете си.

"Снежен глобус?"- изрече на глас по-скоро като въпрос и забеляза, че на стъклото се бе появила пукнатина от падането. "Дано не забележи"- постави го на мястото без да преценява силата и се чу малко по-силно от колкото очакваше.

Чу се шум зад гърба му и той се обърна, поглеждайки към събудилото се момче. Не помръдна за да не бъде забелязан, а пък момчето си взе възглавницата и уфейка с бързи крачки през вратата.

-И така става.- повигна рамене незаинтересовано и изчезна от мястото на което бе до сега.

—————————————

Miracle~~~
Пуснаха я преди няколко седмици ама нищо. И се извинявам за бавните ъпдяйти. Няма да се обяснявам

Бебе