ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

7

-Един жътвар ме вика. По-късно ще ти се обадя.- Марк натисна червеното копче и прекъсна връзката. Момчето пред него продължаваше да го гледа със студен поглед. Определено той не беше жътвар, но пък на него нямаше как да му се откаже.

-Не му давай книгата!- Джаксън Уанг един от великите Уанг, беше в кабинета на Марк и бе чул целия му разговор с Бум.

-Защо да не му я давам?- Марк повдигна вежди.

-Ще разбере за Йонгдже!- Джаксън се облегна назад, разтривайки слепоочията си.

В следващия момент вратата се отвори и от там се показа мъж на средна възраст облечен в черен костюм, черна шапка на глава и навлезе в кабинета. Поклони се и подаде на Марк едно чурно на цвят писмо. Това беше жътвар, а в пликчето беше човека, който трябваше да прибере.

-Щом говорим за жътвари ето ти един. - въздъхна Уанг и сбръчка вежди. - Коя е жертвата?

Марк отвори плика и извади листа от него. -Ким БоРа. Автомобилна катастрофа. -Марк прочете написаното на листчето и вдигна поглед към Джаксън, който пък се усмихна половинчаво.

-Кога? -отново проговори той и скръсти ръце, премятайки единия си крак върху другия.

- Утре. - Марк отново прибра листчето и го подаде на жътваря. От негова страна не се чу и думичка от както бе влязъл в стята. Поклони се и с бързи крачки излезе от стаята.

-Знаех си, че някой ден ще й се върне.- усмихна се доволно младия Уанг.

---

-Цял ден сме заедно, а ти почти нищо не ми разказа за себе си. - продума Бум, разваляйки неловката тишина. Вървяха спокойно по улиците в Сеул. Нямаха набелязана дестинация, а ходяха безцелно, след като Джебум нахрани Йонгдже. Дже така и не пожела да си изяде бургерчето, за това се наложи Джебум да го храни. Йонгдже се чувстваше неудобно, но така и не се съпротиви. Изяде вкусния бургер до последната хапка, с помощта на Бум.

Йонгдже бе забил поглед в краката си и с ъгълчето на окото си следеше на къде върви Бум. Все още му беше неловко и мислите му бяха изпълнени с толкова много въпроси, които го откъсваха от реалния свят. 

Какво се очаква да прави сега? Цял живот бе с един родител, който го третираше като стара играчка, която вече бе забравена и намразуна. И сега вече не се чувстваше като стара играчка, но нещо го глождеше отвътре. Нима трябваше да се довери на Бум? Мъж който познава от няколко часа и натъпка полавин бургер в устата му? И трябваше да вярва на тези откачени неща, че е полу човек? На практика да,Бум беше прав. Телепортираха се два пъти, коета накара Дже да се позамисли и да му повярва за едната част от нещата. Но все пак не можеше да се довери на човек, който познава от толкова кратко време? Нали?

-Хайде да се опознаем.- Бум застана пред Йонгдже и се усмихна лъчезарно. Дже се отърси от мислите си и спря да върва, виждайки неподвижните белите маратонки на момчето. Погледна към момчето пред себе си. Широката усмивка на Бум го накара да потръпне и той отвърна на усмивката съвсем леко извивайки устни.

-Имаме напредък. - Бум му намигна и се обърна напред, продължавайки с бавните крачи. Бузките на Йонгдже придобиха червен цвят, и той закри лицето си с ръка нищо, че Бум не можеше да го види, тъй като беше с поглед напред.

Не. Определено Йонгдже не можеше да го възприеме като негов родител. Не изглеждаше като такъв, нито пък се държеше като такъв. Самото му излъчване караше пеперудите в стомаха му да се разбудят. Когато говореше с някой друг бе толкова властен, а щом се обърне към него бе толкова мил. Секси и сладко в едно?

"Определено се обърквам."

—————————————

Жътвар - това е човек който прибира душите на хората.

Ако сте гледали Гоблин ще ме разберете. Жътварите в тази кейдрама много ме радваха...

Ето ви един прекласен жътвар.