ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

12

Из стаята вече се чуваше само и единствено равномерното дишане на двете момчета. Джебум прадължаваше да гали гърба на Йонгдже успокойтелно, а момчето бе затворило очи и се бе отпуснало на рамото на хьонга си. Сълзите вече бяха спряли да се стичат по лицето му, но от тях устните на Дже бяха подпухнали, а очите му леко зачервени, заедно с част от лицето му.

-По-добре ли се чувстваш?- прошепна Бум, неспирайка с движението на ръката си. Дже поклати глава в съгласие.-Искаш ли да отидем до хапнем?- Бум се опита да повдигне ностроението с неговите тъпотии, а именно, че постоянно е гладен. Дже отново не издаде и звук, а поклети глава в съгласие. Опуснаръцете си, а главата му продължаваше да лежи спокойно на гърдите на хьонга му, чувайки как сърцицето му туптеше, но така и не помръдна повече.

"Сладур" Бум си каза на ум и  ръката , която до сега галеше гърба му, си намери място из косата на по-малкия.

~Skip Time~

-Тихо.- прошепна ДжеБум, докато се промъкваха из между коридорите. Туко-що се скриха зад една от белите на цвят колони и се сбутаха, поради чутите стъпки и гласове, които се разнасяха из коридора.

-Уволнихте ли прислужницата?- заинтересува се Ким Шин. Жътвар на не по-малко от 30 човешки години.

-Да. Уволних и охраната, която не си вършеше работата и се заех с търсене на нова.- господин Уанг потърка брадата си и притеснение се показа на лицето му. Притеснението не бе слязло от лицето му цял ден, но сега се усили. - А теб какво те интересува жътварю?

-И аз съм тукашен. Интересува ме какво се случва, а и имах да ви предавам някои документи.- с едната си ръка Шин разхлаби малко врътовръската си и с гордо вдигната глава пробута документите на мъжа. Уанг повдигна глава и ги огледа. Обхвана ги и разтвори първата страница.

-Тридесет и седем човека за една седмица в държавата?- той паклати глава и примирено затвори дукоментите.- Днешната Южна Корея не е като едно време.

Шин не огвори, а се поклони и отново взе документите, като с бавни и наперени крачки пое по противоположната страна на коридора. Уанг също потегли обаче бе към Бум и Дже, коита се криеха зад една от високите и дебели колони.

Бум постави ръката си на устата на Дже и точно когато Уанг мина от едната страна те се скриха от другата на колоната. Изчакаха стъпките да утихнат в тишината и той пусна ръката си свободно, на рамото на момчето.

-Х-хьонг... Ще ми кажеш ли къде сме и какво се случва?- с тих глас попита изплашено Йонгдже.

-Това е света на полу хората и по-точно сме в дома на Уанг. Тук сме заради великата книга, но се засякохме с тези двамата. Единия от тях беше стария и всемогъщ Уанг, а другия просто жътвар.- повдигна рамене. Йонгдже имаше още много въпроси, но прецени, че в момента не е мястото нито времето в което да задава излишни въпроси. -Чуй ме сега.- проговори Джебум, привличайки вниманието на по-малкия.

-Искам да се движиш плътно зад мен и да внимаваш. Ако някой ни види ще стане лошо и ще трябва да измислям разни неща...- почеша се нервно зад връта и въздъхна. Реши да започват със задачата си и щракна с пръсти.- Нека играта започне.

...
Виждам, че фенфикшъна не ви харесва. Кажете ми дали въобще да се занимавам, да го оставя или да го изтрия...