ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

8

-Т-тук ли живееш?-гледката пред Дже беше съвсем нормална, но му се стори някак странно. Представяше си как живее в света на полу хората и си имаше хубава къщичка.

-Да. Що за въпрос?- засмя се Бум и задърпа малкия към входа на къщата. Радваше се, че си има компания и няма да му е самотно в къщата, която бе прекалено мрачна.

Щом влязоха в къщата, приятен аромат се разнесе и Дже вдиша бавно, наслаждавайки се на аромата, обладаващ коридора.

-Ето тук си пъхни обувките.- Джебум изкара Дже от транса и с показалеца си посочи малко шкафче, което стоеше спокойно до тях. Йонгдже погледна към шкафа и после към обувките си. Усети се, че трябва да си събуе обувките и се наведе на бързичко, събувайки ги. Пъхна ги в шкафа, който му бе посочил Бум и се обърна към него.

-Разгледай си.- подметна и метна ръка, отправяйки се към вратата точно срещу тях. Йонгдже го последва, а докато го настигне момчето вече се бе излегнало на един диван и бе пуснал телевизора, превъртайки каналите. По-малкият се огледа и обстановката му хареса. Но първота нищо на което му попаднаха очите, беше една акустичка китара, която бе поставена на една стойка до другия край на дивана.

Още от тринадесет годишна възраст Дже се беше запалил по китари и много му допадаха, но майка му така и не се съгласи да го запише на някакви уроци. Гледаше какви ли не кавъри, но никога не бе опитвал да свири на мечтаната от него китара. С бавни крачи навлезе и обърна погледа си към момчето на дивана, проговаряйки неуверено.

-М-можеш ли да свшриш на китарата?- посочи с пръст малкия, бавно. Бум насочи погледа си към китарата и отново го върна на Дже.

-Да. Разбира се.- повдигна рамене и се изправи в седнало положение на дивана. Пресегна се и взе китарата. Потупа канапето, което се намираше до дивана и му кимна.

-Седни.- каза му, а Дже послушно се ностани на канапенцето и впери погледа си в момчето.

Поседяха няколко минутки, взирайки се един в друг и Бум развали очния контакт започвайки да настройва китарата и да върти кючовете на главичката на китарата, опитвайки се да създаде нужните тончета.

-Не съм свирил от много отдавна.- той се усвихна и продължи. Задвижи ръцете си бавно по струните. Дже се усмихна и се заслуша, а след като Дебум започна да пее, направо земята под краката му пропадна. Все едно бе в някакъв филм и бе обладан от прекрасия глас и китарата която се сливаше с него. Започна да движи главата си в синхрон с песента и потъна в собствен свят.