ɪғ ʏᴏᴜ ᴅᴏ [2Jae]

6

-Ммм от кога не бях ял такива бургери!- голямата усмивка не слизаше от лицето на Джебум. Отхапа още една голяма хапка от бургера си с пилешки хапки и напълни бузките си с храна, дъвчейки.

От другата страна на масата седеше и Йонгдже, който си ядеше съвсем спокойно и бавно. Гледаше хьонга си с крайчето на окото си и почти незабележима усмивка се прокарваше през лицето му. Беше му интересно как Бум пълни бузките си и яде с такава наслада. Явно доста му харесваха.

Йонгдже отноно отхапа малка хапка от големия бургер, който бе преполовен, а от другата страна на масичката се чу рингтона на телефона на Джебум. Прекрасна електрическа китара, която бе съпровождана от някакво приятно и бавно тракане. Бум постави бургерчето на масата, продължавайки да дъвче храната. Извади телефона си и след като видя написаното име се вързмути и усмивката му падна. Завъртя очи отегчено и преглътна храна, почиствайки устните си със салфетка. За кратко се цачуди дали да вдигне устройството или да го метне през прозореца, но човека едва ли щеше да спре да му звъни за това натисна зелената слушалка и постави мобилното устройство до ухото си.

-Джебуме! -Марк, който бе от другата страна на телефона се извика силно, достигайки чак до ушите на Йонгдже.

-Какво искаш?- въздъхна Джебум и се облегна на стола си.

-Как можеш да показваш силите си на обществени места? Уанг ще ме обезглавят заради теб! Назначиха ме да те наглеждам, а ти постоянно ми бягаш. Защо все създаваш проблеми?

-Аз създавам проблеми?- Джебум се възмути и сбръчка вежди.- Чуй ме сега. Не съм детенце, че да ме наглеждаш. Не се нуждая от детегледачка.

-Защо с теб никога не се разбираме? -мъжа въздъхна -Чуй. Аз съм на твоя страна. Уанг ме назначиха да ти помагам и да прикривам след теб. Обаче ти постоянно правиш някакви щуротийки.

-Правилата са за да се нарушават, скъпи ми Марки. - след казаните от него думи Джебум си позамисли и млъкна замалко. Трябваше да разбере дали наистина Йонгдже е негов син за това и му трябваше книгата със записаните полу хора. В книгата пишеше всеки един полу човек и неговите роднински връзки. Но да я иска от Марк? И все пак щеше да се опита.

-Марк... Трябва ми книгата.-отвърна равно Бум.

-Защо ти е книгата?

-Ще ми я дадеш ли или сам да се добера до нея?- отново между тях настъпи тишина, но от другата страна на телефона се чуха странни шумове и след това Марк проговори.

-Един жътвар ме вика. По-късно ще ти се обадя.- Марк звучеше съвсем сурово, но този тон бе по-сериозен от този с който си говореше попринцип. След няколко минутки и линията прекъсна, което накара Джебум да си ядоса, но веднага след като забеляза момчето пред него лицето му утихна и устните му се извиха в малка усмивка.

-Няма ли да хапнеш? - Джебум посочи към бургера, който седеше спокойно на масата. Йонгдже поклати глава отрицателно. Притеснението му си забялязваше, а това никак не се хареса на Джебум. Бум все пак искаше да го опозное, но той бе толква срамежлив и почти не говореше. Може би това беше първия път в който се чувстваше странно щом е с някой друг. -Айш, трябва да хапнеш! Толкова си слабичък.

Бум се изправи от мястото си, плъзгайки стола назад и застана до Дже. Взе бургерчето му и с бързи движения натъпка малка част от него в устата му. Засмя се, а пък Йонгдже отхапа и се отдръпна назад. Гледаше го втренчено и едновременно дъвчеше бавно храната. -Изяж го ако не искаш да ти го натъпкам целия в устата. (За какво си мислите перверзници :)) -Дже не каза нищо, а взе бургера от ръцете на Бум и се отдръпна настрани. Джебум се усмихна и се изправи, прокарвайки пръсти през косаата на Йонгдже и я разроши.