Хейли е била толкова щастлива, че никога не си е представял, че може да й се случи нещо подобно. Тя е на 16, когато майка й умира в катастрофа. Най-близкият й човек вече го няма. Тя е съсипана. Перфектното семейство продължава да се руши, когато ба...
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Две години. 730 дни. Преди 730 дни, животът отне най-скъпия ми човек на тази земя. Моята прекрасна майка. Гробищата са най-омразното ми нещо в момента, но в последната година прекарвам повече време тук отколкото в училище. Всяко чувство. Всяка емоция. Всяка мисъл споделям на майка си. Но само и единствено тук - до тази плоча. "Ашли Карпентър-Картър; 13.04.1980 - 27.03.2016; Прекрасна съпруга, великолепна майка, обичана дъщеря, сестра и леля; Отиде си прекрасен млад човек. Почивай в мир". Стоях с роза в ръка, зяпайки този надпис в продължение на минути, без да мигна. Сълзите ми се стичаха от очите ми бавно.
- Хейли. Време е да тръгваме. - баща ми мразеше да идва тук, но веднъж в годината се налагаше.
- Защо? Какво ти е по-важно от мама в момента?
- Миличка, знаеш. Закъснявам за работа с повече от час. Позволи ми да те откарам до училище. Моля те.
Мразех училището. Беше последната ми година. А от началото й бях стъпвала в не повече от сто часа общо. На ден имах по осем. Сметките са прости. Баща ми добре знаеше това. Знаеше къде прекарвам по-голямата част от времето си. Знаеше, че човекът с когото най-много съм си говорила в последните две години е гробарят Пийт. Баща ми, също така знаеше, че го мразя. За всяка една жена, с която е излязал в последната година. Трябваше му точно година, за да преживее мама. Ама не защото е продължил напред. А защото в последното писмо на мама, тя му е написала да не бъде сам. "Не искам да си самотен. Млад си. Хубав си. Искам да намериш тази, която най-много ще ти напомня за мен. Тази, с която ще си най-щастлив. Колкото и срещи да имаш дотогава." са точните думи на майка ми. Бясна съм й за това. Но ако можех да я видя сега, определено нямаше да й кажа това. Ако можех да дам каквото и да е, дори себе си. Само да я видя за две секунди. За да й кажа "Обичам те". Не искам нищо друго.
- Стигнахме. Отивай на училище. Моля те, Хейлс.
- Не ме наричай така. Само мама го правеше. Ти спря, когато бях на десет.
