Хейли е била толкова щастлива, че никога не си е представял, че може да й се случи нещо подобно. Тя е на 16, когато майка й умира в катастрофа. Най-близкият й човек вече го няма. Тя е съсипана. Перфектното семейство продължава да се руши, когато ба...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Тази вечер не успях да спя много добре. Зак не се прибра и се притесних, че е станало нещо. И до сега се беше случвало да не се прибира през нощта, защото има някаква работа, но мислех, че този път трябва да е различно, защото...нали вече...има чувства към мен. въртях се доста време и накрая си пуснах един филм от лаптопа. Определено ми стана интересен, но ми се и доспа достатъчно, за да успея да заспя. Отразило ми се е добре, защото спах почти до обяд. когато се събудих видях три пропуснати повиквания на телефона, който Зак ми даде от непознат номер. Но със сигурност само той и момчетата го имаха. Притесних се. Най-вероятно е бил Зак. Сигурно е пострадал и съм му трябвала, но аз съм спала толкова дълбоко, че дори не съм го чула. Как съм могла... Звъннах веднаа на номера и вдигна глас, който ми беше познат, но едва познах, че беше Майкъл.
- Хейли. Здравей. Радвам се, че най-накрая върна обаждането. Аз съм Майкъл. Звънях ти, за да ти кажа нещо относно Зак. - кожата ми настръхна само като чух името му. - Спокойно. Добре е. В ареста е за едно денонощие. Довечера ще е при теб жив и здрав. Имаха нужда от него. Не се притеснявай наистина. Ако искаш ела в Бейсик Параноик, аз съм сам там. Момчетата ще дойдат следобед и ще си направим купон само ние, защото Зак е затворил за няколко дни.
- Благодаря ти за обаждането. Ще дойда непременно.
Затворих му и седнах на масата в кухнята. Защо Зак е затворил Бейсик Параноик за няколко дни? И за какво е трябвал на полицаите? Та те не се ли опитваха да го хванат и той не се ли опитваше да им избяга? Не разбирам и искам отговори. Но не знам как ще издържа до довечера. Отидох до голямото огледало в коридора на апартамента, където намерих ключове от входната врата с бележка.
"Най-вероятно щом четеш това, не съм с теб. Не знам къде съм и защо отново съм те оставила сама за толкова време, че си дошла да се огледаш в огледалото - нещо, което правиш толкова рядко, колкото често аз мисля за теб. А повярвай ми последните два дни не спирам да мисля за теб. Но това искам да ти го кажа, когато ме видиш. Просто ме попитай за бележката. А до тогава ти оставям тези два ключа - от апартамента и от входната врата. Знам, че дълго време те държах настрани от външния свят и наистина съжалявам. Но сега си свободна. Можеш да избягаш, ако искаш. Ще те разбера. Но искам да останеш. Излез където пожелаеш, но внимавай. Пази се. Липсваш ми. Със сигуронст."
