Глава III : Истинското му лице

467 20 0
                                    

         Прекарах вечерта със Зак

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

         Прекарах вечерта със Зак. Той ме заведе в една сграда с шест апартамента. Каза, че е негова и във всеки апартамент спят хора като мен - на които е помогнал. 

- Но не остават повече от половин година. Тук им даваме временен подслон. Не доживотен. Докато започнат работа и успеят да си стъпят на краката. Но ти си различен случай. С теб искам да направим много неща. 

- Какви неща? - чудех се какво иска той с мен. 

          Той не отговори. Лежахме на едно легло. Той стана и погледна часовника си. Запали цигара и ме попита дали ще ходя на училище. Този път аз не отговорих, а се засмях. И двамата знаехме отговора.

- Какви са ти задълженията днес? - питах го. - Как минава един твой ден?

- Днес ще разбереш. Първо ще се видим с моите хора. Да разберем как са минали продажбите вчера. И ако крайният им резултат не ми допадне, някой ще го отнесе. Както става почти винаги. - помолих го да ми разкаже повече за това. - Имам много хора. Едни приемат поръчките, други ги дават на клиента, а третите се занимават с конкуренцията. Да я няма. Ако няма конкуренция, всички ще са при нас. оПвечето вече са се убедили, че сме много по-добри от конкуренцията, но все още има заблудени идиотчета. В краен случай някой от хората ми за бой, го пребиват.

- Само защото не си купува наркотици от теб? - това беше ужасно. 

- Да, Хейлс. Такъв е бизнесът. Този бизнес.

           Той беше само по боксерки, но обу панталоните си и нагоре остана без нищо. Проумях случилото се снощи. Мисля, че никога не съм правила по-дълъг секс в целия си живот. Не че съм го правила кой знае колко пъти. И последният беше още преди Зак да почне да ме следи. Беше миналото лято. Бях на дискотека. Един от малкото пъти в които се чувствах достатъчно добре, за да се забавлявам. Изабела ме заведе и ме запозна с неин приятел. И вечерта свърши в дома на Бел, докато тя беше в дома на сегашния си приятел. Беше ми хубаво, но нищо повече. Никога не се влюбих в него или нещо такова. Дори не разменихме фейсбуците си, камо ли телефонните си номера. Но това със Зак беше истинско усещане. И ми хареса много. 

Обърканият стокхолмски синдромTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang