тḙ✘т Պḙ

7

– Сега и на това ли ще играем? – запита игриво момчето и си приближи до На.

– Явно, но те предупреждавам, аз съм опасна. – каза предупредилно тя и вдигна пръст.

– Ооо.. аз обичам опасните. Хайде сладурче. – усмихна се Чонгкук и вдигна ръце към нея.

– Разкарай се, предупреждавам те.

– Хайде да те видим.

Найонг го изгледа със свити очи и вдигна ръце като ги сви, сякаш ще прави карате удар. След това леко приклекна.

– Найонг.. ела при батко Кук. – той я викна с пръсти като я сграбчи през кръста и я вдигна. – Хайде.

– Не искам!

– На, хайде. Трябва да ядеш, не ме интересуват твоите диети или квото правиш там.

– Няма ти казах.

– Мен не ме интересува, като те знам как гладуваш, няма как да те оставя. Хайде... – по-големият я задърпа към масата. – Искам да те видя, че ядеш.

– Не искам! Ще ям, когато аз реша. – измрънка момичето и мяташе ръце.

– Найонг, спри да се държиш като дете и седни да ядеш.

– Ако не помниш, ние винаги така спорим, така че няма да се откажа.

– Да помня, но вече не сме малки.

– Не ми пука. Като не съм гладна, няма да ям, точка.

– Ох, хубаво. – Чон я пусна и отиде в кухнята като седна на стола със скръстени ръце.

– Благодаря.. – На потърка ръце и го погледна. – Сега да не ми се сърдиш?

Никакъв звук от страна на Кук, което накара Ким да се намръщи.

– Ти.. сериозно ли? – тя го погледна и отиде при него. – До преди минута, ти казваше, че вече не сме били малки, за да се държим така, а сега ти се държиш като пълно дете.

– Е и? Ти нали не спря? Значи и аз мога да се държа така. – той поклати глава и се нацупи.

– О я стига. – На го удари по главата с пръст. – Ако ям, ще се спреш ли?

– Може би... и ау.. – измрънка брюнета и я погледна. – Ако аз те нахраня.

– Ох.. ти си ужасен. – момичето седна на стила до него и отвори уста.

– Благодаря. – Кук се усмихна доволно и ѝ подаде малко от палачинката, а тя я изяде набързо. – Браво на момичето.

– Ще ти отхапя пръста, внимавай.

– Добре, добре, внимавам. – засмя се той и пак ѝ подаде, докато не изяде първата палачинка.

Така двамата стояха и се хранеха, накрая приличиха и излезнаха навън.