6

362 38 15
                                    

Събота... бе сутрин, още седем часа, но явно Ким не може да спи повече, заради не спиращия вибриращ телефон над главата ѝ. Тя лениво го взе с дясната си ръка и го отключи, изпъшквайки като видя написаното име на екрана.

- Господи, помогни ми моля те... - измрънка На и вдигна другата си ръка нагоре в опит да се моли, но отново телефона ѝ попречи. - Агххх.. мамка му!

Chat

j.jungkook:
Будна ли си?

j.jungkook:
Будна си, нали?

j.jungkook:
Знам, че си!

j.jungkook:
Ама и да не си, хайде ставай

j.jungkook:
Излизаме, хайде ставай

j.jungkook:
Чу лииииииии!?????

j.jungkook:
Пред вас съм, идвай да ми отваряш, иначе сам ще вляза!!!

j.jungkook:
Хайде Нанаааааа

j.jungkook:
Идваш ли?

j.jungkook:
Май не

j.jungkook:
или да????

j.jungkook:
Идвайййййй!!!

j.jungkook:
Нося палачинкиииии!!!

j.jungkook:
Хайде, хайде, хайде, ХАЙДЕ!!!!

j.jungkook:
ВЛИЗАМ!!!!

k.nayoung:
БЪРКАШ МИ В ГЪЗА С ТОЗИ ШИБАН СПАМ!!!!! ПАРЦАЛ СКАПАН!!! ╭∩╮(ಠ۝ಠ)╭∩╮

j.jungkook:
А тук си най-сетне и мдаааа и с друго мога да ти бръкна там ° ͜ʖ ͡ - ✧

j.jungkook:
Ай идвай да ми отваряш

k.nayoung:
Майка ти! Няма да дойда, остави ме да спя! Прибирай се у вас! Дразнител! Картоф! Парашут!

j.jungkook:
Да, да и аз те обичам, както и твоите тъпи обиди (ㆁᴗㆁ✿)

k.nayoung:
Майната ти!!!

j.jungkook:
Еми хубаво, аз съм вътре и без това ¯\_(ツ)_/¯

Наистина Чон влезе като остави в кухнята палачинките и се качи по стълбите към втория етаж. След това отвори вратата на стаята на На и влезе с гръм и трясък, а тя просто се зави през глава като се надяваше всичко това да е поредния шантав сън, но не... късмета ѝ е на друго мнение.

Чонгкук отиде до леглото ѝ, хвана я през кръста и я преметна през рамо, заедно с одеалотло и я завлече към първия етаж.

- Хайде да ядемммм... - каза той весело и вървеше по стълбите.

- Абе какво правиш!? Ти нормален ли си!? - извика момичето и започна да мята упорито крака във въздуха.

- Оооо.. я стига! - Кук я удари силно по дупето, а На се спря и млъкна. - Най-сетне, млъкна с твоя писклив глас, а ако ме беше ударила, щеше да понесеш нещо по-силно.

- Майната ти.. - измрънка тихо чернокоската и скръсти ръце, както си висеше на рамото на осемнайсет годишния.

- Да, да, тихо ся и да ядем. - каза и след малко я пусна на плота в кухнята.

_____

Кой иска да се запознаем??? Трябват ми нови приятели ︵‿︵(' ͡༎ຶ ͜ʖ ͡༎ຶ ')︵‿︵
Някой?

тḙ✘т Պḙ Where stories live. Discover now