тḙ✘т Պḙ

15

Лийонг и Найонг бяха излезнали след училище по магазините, а сега бе вечер и двете най-сетне се прибраха в дома на чернокоската.

– И значи си сама?

– Мда.. за цели два дена. – На кимна и се засмя. – Защо?

– Питам, да не се натрапвам...

– Глупости. – момичето поклати глава. – И така, какво ти се яде?

– О храна! Всичко, каквото предложиш! – Ли се извика и се захили като си чу телефона. – Я, той ми писа.

– Ок. – Ким се засмя весело и я погледна. – Джимин и какво пише?

– "Хайде с мен и Чонгкук на бар, знам че и На е с теб, така че подхващай и нея" и смеещо се емоджи.

– О не, не искам.

– О хайдееее, моляяяя и на мен ми се ходи, а и като отидем, ще пробваме плана, който ти предложих.

– Да го накарам да ревнува?

– Мхм... – сивокоската кимна с глава. – Ще се облечем по-сексапилно, ще се оправим малко и като отидем, ще видим с кой да се опиташ.

– О даааа, ще съм курва. – Найонг се засмя силно. – Еми... добре.

– Дааа и аз съм с теб, и даааа!

– И сега давай да се оправяме, защото Джимин знае къде живея и сигурно ще дойдат тук.

– Ок, ама трябва да ми дадеш нещо.

– Ще ти дам. – чернокоската се засмя и двете се качиха в стаята ѝ.

След това започнаха да се оправят, помагайки си ту за прическите, ту за облеклото или грима.

Накрая, след около половин час двете бяха спретнати и готови да разпуснат.

– Това ли е? – Ли се огледа. – Отива ти, черна прилепнала рокля и права коса. Цялата си черна само че.

– О благодаря, черно-бяла шматко. – На каза весело и излезе, като отпред ги чакаха момчетата.

– Моля и уууу... – Шин се загледа направо,  точно в Джимин, усмихната до уши.

– Здравейте и на вас, какво става. – той се усмихна весело и помаха. – Не сте ли се нагодили малко по така..?

– Ммм... не, защо? – тя се усмихна лукаво. – Дъхът ли ти спря, като ни видя, м?

– От теб да, от На.. тя по принцип си е така. – Джимин клатеше глава и накрая си срещна погледа с този на момичето. – Ееее... Чонгкук, нещо да кажеш?

– М..? – Кук се беше загледал на някъде и бавно прибра ръце в джобовете си. – А да, хубави сте, тръгваме ли?

– Да, тръгваме. – Ли хвана На под ръка и тръгнаха напред, подминавайки другите двама.

– Уха... – Чим се обади тихо и тръгна. – Хайде.

– Вървя, вървя.. – Чонгкук също потегли и всички вървяха. – Защо ги извика?

– Защото предпочитам да не си скаран с единственото момиче, с което дружиш и разговаряш, а и само тя ти обръща внимание от кога каза...?

– От малки..

– Ето, сега ще си изкараме хубаво и ще спрете с тези детски глупости.

– Съмнявам се... но както кажеш Джимине..