~След седмица и три дни~
– Как си минава времето, нали? – Ки попита момичето до себе си, докато гледаше пътя напред.
– Да, благодаря, че ще ме закараш до Пусан.
– Моля, не се притеснявай. Тези дни съм напълно свободен и мога после да те закарам.
– Добре, благодаря. – На се усмихна леко и гледаше пътя.
– Между другото, фамилията му беше Чон, нали?
– Да.
– Добре, знам няколко семейства с тази фамилия в моя квартал и направо натам ще карам.
– Добре Ки, карай на където мислиш, че ще е правилно.
– Добреммм.. – той се усмихна и понеже пътуваха от почти два часа, най-накрая спря колата пред една къща.
Двамата слезнаха и отидоха пред вратата, потропаха... но никой не отвори. След това минаха на следващата къща в което живееше още едно семейство Чон, но след като и там нямаха късмет, повтаряха същото действие с няколко къщи в района.
Накрая мина час само в търсене и разпитване. Докато една възрастна жена не чу за детето на някое семейство Чон, с името Чонгкук.
– Хей деца. – жената леко се извика със своя изтощен глас и повика Ким с ръка до нея.
– Да?
– Търсите семейство Чон, нали така?
– Да, но аз търся сина им, койт...
– Знам, Чонгкук се казва. – тя си поклати главата и хвана ръката на момичето. – Мило дете, виждам че си измъчена, нека да помогна.
– Наистина? Боже, много ще съм ви благодарна.
– Да мила. Слушай сега, в края на улицата има една червеникава къща, там живее това момче Чонгкук, там може да го намериш.
– Много благодаря. – На се усмихна и просто целуна ръката на възрастната дама, след това с Ки тръгнаха към въпросната къща в края на улицата.
– Жената може да ни лъже.
– Няма значение, все пак искам да проверя, а и мисле че не ни.
От по-големия не се чу и думичка след това, защото замълча.
След малко стигнаха червеникавата къща. Пристъпиха на прага и Найонг почука несигурно на вратата, която след минута бе отворена от една млада жена с кестенява коса и широка усмивка на лицето.
– Здравейте. – тя огледа двамата и си спря погледа върху Чой. – Ооо Ки, ти си се върнал.
Ким погледна объркано, но нищо не каза.
– Ами.. аз да... – той кимна леко.
– А това кой е? Да не ти е приятелката?
– А не, тя ми е позната и ами.. познава Чонгкук.. исках да я види... – той се почеса зад врата нервно, след като забеляза ядосания поглед на по-малката.
– Ами Чонгкук ще се прибере след малко, така че ако искате влезте вътре. – младата жена им направи път, а двамата тихо влезнаха. – Може да се качите в стаята му, ти я знаеш Ки, а ти мила нещо да искаш за пиене или хапване? Ки никога не ми отказва, затова не го питам.
– Не, благодаря ви. – На се наведе леко, след което видя накъде тръгва по-големият като го после и след малко се озоваха в стаята на Чонгкук.
– Аз.. много съжалявам за това..
– За кое? За това, че отново ме излъга? За това, че цял ден и няколко седмици ме будалкаш? Не мога да повярвам.. – Ким изцъка ядно с език и прехапа устна.
– Съжалявам...
– Ох.. моля те спри се, не искам да те слушам.
– Поне да ти обясня?
– Не, ще искам обяснение от Чонгкук.
Ки само кимна и замълча настъпвайки от онази гробна тишина.

VOUS LISEZ
тḙ✘т Պḙ
Roman d'amourk.nayoung: Честно казано не знам защо се държиш така? Досадно и ме дразниш както винаги j.jungkook: Добре, но поне знаеш че те дразня защото обичам да го правя <3 k.nayoung: Махай го това сърце, сърдя ти се j.jungkook: Утре като се видим, ще ми се о...