Двамата се прибраха за отрицателно време в Сеул, но бяха още в началото му, когато Чонгкук спря колата си пред един парк.
– Познато ли ти е мястото? – запита той като я погледна.
– Ами... – На се огледа и поклати глава в отрицание. – Не.. защо? Къде сме?
– Слез. – Чон само това каза и слезе от колата, последван от момичето.
– Ама къде ще ходим?
По-големият нищо не каза, само хвана Ким за ръката и я поведе навътре към парка.
– Чонгкук, вече е тъмно, трябваше да се приберем.
– И без това ще спиш при мен. – той се усмихна и продължи навътре.
– Но..
– Без "но" Нанинце, ще си при мен тази вечер.
– Добре, добре, както искаш.
– А така, послушно момиченце, браво.
– Внимавай с езика. – тя го предупреди и направи лош поглед.
– Ау.. извинявай, извинявай. Сега искам да затвориш очи, става ли?
– И да се блъсна някъде? Не благодаря.
– Аз ще те нося.
– Ох... добре, хайде вдигай ме. - На си повдигна ръцете, а Кук на драго сърце я вдигна като булка и отново продължи да върви напред.
- Очите...
Ким въздъхна леко засмяно и след това затвори очи.
Чонгкук повървя още малко в тази посока, след това зави и отиде на едни странични люлки като се спря. Пусна На така че да стъпи на земята.
- Мога ли да си отворя очите?
- Да.
Найонг отвори очи и пред нея се разкри гледката на двете люлки, украсени с малки лампички. Пред тях имаше малка масичка и няколко свещи на нея.
- Какво е това?
- Заради това идвах тук...
YOU ARE READING
тḙ✘т Պḙ
Romancek.nayoung: Честно казано не знам защо се държиш така? Досадно и ме дразниш както винаги j.jungkook: Добре, но поне знаеш че те дразня защото обичам да го правя <3 k.nayoung: Махай го това сърце, сърдя ти се j.jungkook: Утре като се видим, ще ми се о...