Двамата останаха известно време на мястото, този път седнали на люлките и си разказваха по някоя стара случка от детството. Смяха се и се веселяха само на прекараните мигове заедно.
След време отново тръгнаха към дома на по-големия. Около час и поливна пътуване, те най-накрая бяха стигнали къщата му.
– И така, какво ще правим? – На запита и седна на дивана.
– Мм.. сега може да си довършим нещата от снощи. – Кук се усмихна весело и отиде пред нея, навеждайки сесе. – Целувка..
– Много искаш, не мислиш ли? – момичето се усмихна и го погледна, а Чон се намръщи леко.
– Хайдеее.. искам.
– Не давам.
– Ох Нанинцеее..
– Чонгкук, просто да легнем и да почиваме... моля те..
След като я чу, по-големия кимна с глава, хващайки я през кръста и я вдигна, качвайки се в стаята му и легнаха заедно.
– Веднага се съгласи.
– За теб винаги. Знаеш ли, чувствам се много щастлив.
– И защо така?
– Първо, че ми прости. Второ, че се събрахме и трето, че си моя.
– Сладурско. – На се усмихна весело.
– Мм.. миличка.. късно е, искаш ли да поспим и на сутринта, ще говорим пак?
– Добре.
След това двамата затвориха очи, леко се унесоха в сън, докато ме заспаха дълбоко в прегръдка.
А Б
Отдавна не бях качвала и дори сега.. главата е кратка, съжалявам!!!

ВЫ ЧИТАЕТЕ
тḙ✘т Պḙ
Любовные романыk.nayoung: Честно казано не знам защо се държиш така? Досадно и ме дразниш както винаги j.jungkook: Добре, но поне знаеш че те дразня защото обичам да го правя <3 k.nayoung: Махай го това сърце, сърдя ти се j.jungkook: Утре като се видим, ще ми се о...