тḙ✘т Պḙ

40

Найонг свърши часа, но си остана в стая, а Кук тъкмо беше излязал от стаята си и вече бе отишъл пред нейната като леко надникна в нея.

- Бау зайче.. - момчето се ухили весело и влезе вътре, подпирайки се на бравата на вратата.

- Мяу.. - На влезе в кръга на шегата и стана като избяга при него. - Бебе със заек ли го замени вече, м?

- Мммм... нем, но ще ти викам по съвсем различни нещица. Бебе, бебчо, бебо, зайче, миличка, сладурче, съкровище... такива, а ти няма ли да казваш нещо на гаджето си, м? - Кукчо я хвана през кръста и ѝ оглеждаше лицето.

- Аз ли, ммм... на теб ще ти казвам бебе, бебо, може голям мечо? Миличък също, но това с бебо и мечо, винаги ще го казвам.

Чон се усмихна, последван от по-малката и за кратко си сляха устните в кратка целувка. След което тръгнаха заедно навън.

- Мммм.. какво ще кажеш, да отидем у нас?

- Кук, не мога. Все още сме на училище.

- Хайде деее... пропусни днешния ден, а и утре сме в почивка.

- Ох.. не мога, нашите ще ме убият, тоест баща ми и смотаната му нова жена, и смотания ѝ син..

- Какво? - Кук я погледна объркано. - Какво е станало На?

- О да.. ти не знаеш.. - Ким изпусна лек въздух от устата си. - Баща ми. Намерил си е нова приятелка, с която иска да се ожени, а тя има и син. Не мога да приема това.. не че не искам баща ми да е щастлив, но не мога да приема факта, че някоя се опитва да замени мама.. - тя си хвана ръцете и ги стисна, а Чон забеляза това и ѝ хвана ръцете.

- Спокойно На. Искаш ли да направим така?

- Как?

- Знаеш, че живея сам.. знаеш, че винаги си поканена при мен, аз те искам при себе си. Защо не си вземеш малко багаж и не дойдеш за няколко дни у нас? Може и за повече. Както ти искаш.

- Кук, не мога да ти преча у вас..

- На, това са глупости сега, които казваш. - той я погледна сериозно. - Даже бих се радвал да седиш при мен.

- Но той няма да м..

- Аз ще говоря с баща ти, той ме познава и така. Ще те пусне, няма да ми откаже, дори след като му кажем за нас.

- А не. Няма да му казваме за нас.. ясно..

- Чакай.. защо? - брюнета я погледна като се спряха за малко.

- Защото той е стриктен към така наречените "гаджета". Ще започне да мрънка, че сега съм щяла да отделян време само за някаква фалшива връзка, в която със съгурност няма да има успях и бъдеще. След като се разделих с Джемин така ми говореше.. - На поклати леко глава и го погледна. - Нека за сега да не му казваме и това да е нашата малка тайна

Момичето го погали с палчета по ръцете му и го гледаше усмихнато. Тук Чонгкук нямаше как да откаже, затова кимна и усмивката му отново се показ на лицето.

- Само заради теб го правя, но искам все пак да дойдеш при мен. Ще му кажа, че не се чувстваш комфортно у вас за момента и затова ще останеш при мен, но ще минаваш през вас, за да казваш как вървят нещата.

- Мислиш ли, че ще се получи?

- Убеден съм. Няма страшно миличка.

- Добре.

Двамата тръгнаха отново и излезнаха накрая от училището. През първите няколко свободни за тях часове, бяха отишли в парка на разходка и приказки. Обикаляха площадките и малките скрити места. Даваха си по някоя целувка.

По някое време обаче, на На се наложи да тръгва, но този път я придружаваше Кукчо и заедно вървяха към дома на по-малката.

А Б

Съжалявам за смотаните ъпдейти.. ужасно съм, но пиша когато мога и когато ми идва музата за писане.
Извинявам се отново за тези прекъсващи качвания..