тḙ✘т Պḙ

32

Целувката продължи дълго. Беше нежна, но едновременно страстна ласка дадена един към друг. След като им свърши въздуха, двамата се отделиха, но само на милиметри един от друг.

– На... – Чонгкук проговори тихо с леко дрезгав глас срещу устните на момичето, като не отделяше поглед от тях. – Знаеш ли колко много те обичам?

– Не.. а-аз дори не знаех, че изпитв...

– Изпитвам и то много, страшно много. Не ми ли личи?

– Аз не знам.. не съм се замисляла или просто... – На едва си довършваше изреченията, но се спря когато приятелят ѝ поклати леко главата си.

– Искам да го знаеш. Найонг.. – той я погледна в очите. – Ужасно много те харесвам, цели две години криех това, за което съжалявам, наистина. Искам да знаеш това, че ти си единственото за мен момиче, което ме кара да се усмихна или засмея истински, че ти си единствената, която е заела място в сърцето ми. Никоя друга, ти и само ти. Искам да ми кажеш ти какво чувстваш към мен.

– Абсолютно същото. Чонгкук дори година да не се виждахме, сърцето ми е твое. Ти беше нещото, заради което ставах сутрин с усмивка, ти беше човекът, заради който аз бях щастлива, просто ти си човекът, който задейства моите емоции...

– Защо тогава не ми ги сподели? Защо не ми каза за тях?

– Беше ме страх да не ме оставиш заради това...

– Никога нямаше да го направя.

– Но аз не можех да знам това..

– На... – Кук я прегърна през кръста и си положи главата на рамото ѝ. – Всичко трябва да ми казваш, знаеш това.

– Знам.. аз просто.. – тя затрепери леко, когато усети устните на по-големия върху врата си. – Чонгкук..

– Шштт...

Той я погледна за малко, но след секунда си продължи заниманието. Оставяше влажни целувки по кожата на по-малката, като накрая я засмукваше и при отделянето, оставяше ясни червеникави петна.

След това я огледа и леко я повдигна, нагласайки я в скута си с лице към неговото.

– Нужно ли е да казвам, че си моя? – Чон я погледна в очите, след което получи едно отрицателно размърдване на глава от нейна страна.

– Не, не трябва да го казваш, защото аз съм твоя, но.. искам да го чуя, за да му се насладя. – тя се усмихна леко и го зачака.

– Моя си, само моя и на никой друг, не те давам. Няма да спря да го казвам.

– И не искам.