тḙ✘т Պḙ

27

Часът така се изнизваше.. бавно, бавно, но достатъчно бързо за момичето, което се оправяше да излезе всеки момент, докато не се спря след като чу телефона си.

Chat

j.sdb_:
Нанинцееее

k.nayoung:
Ехоо

j.sdb_:
Олееееее *-*

k.nayoung:
Какво?

j.sdb_:
Веднага ми отговори и си весела

j.sdb_:
Да не е, защото ще се видим ей сега *-*

k.nayoung:
Може би :')

k.nayoung:
Къде да ходя? Ти в Сеул ли си? А чакай, как ще те позная като не съм ти виждала лицето?

j.sdb_:
*-*

j.sdb_:
Хах въпросите един по един, първо.. аз ще те намеря

j.sdb_:
Второ... да в Сеул съм и трето... може да отидеш в парка до училище *пише име*

k.nayoung:
Хах извинявай.. и добре, тъкмо там уча

j.sdb_:
Ооо страхотно, аз съм там, чакам те сладка

k.nayoung:
Ей сега идвам

Seen

След като изпрати последното съобщение, На се усмихна и тръгна натам като започна да си мисли.

"Дали съм се оправила както трябва? Чакай, чакай, за какво толкова да съм се оправила? Ще се видя с някакво момче на годините на Кук, нищо няма да стане, нали? А дали ще ме хареса? Хмм.."

Ким си вървеше и просто умуваше на ум, изобщо не усещайки се, че бе стигнала в парка.

– Леле колко си сериозна на външен вид. – пред нея се чу някакъв мъжки глас, но малко по-дълбок и затова На не го разпозна, а накрая погледна объркано.

– Моля?

– А нищо, на снимки не си толкова сериозно, просто някво "лол". – момчето се засмя весело, а тя продължаваше да гледа объркано докато не зацепи.

– Хюнки?

– Бинго, право в целта сладка. – Ки се усмихна сладко и си подаде ръката. – Нека официално да се запознаем.

– Ами добре.. – На му пое ръката и също се усмихна като се загледа леко в него.

Наистина не бе лош.. хубава усмивка, тъмни очи, тъмна коса, висок и с хубаво тяло.. какво повече може да иска някой?

– Ехо Нанинце? – той се засмя.

– Ой кажи?

– Едва си ми хванала ръката, да не съм страшен?

– А не, извинявай, извинявай. – тя се засмя тихо и го пусна.

– О няма нищо, много си ми приятничка и на допир. – момчето се усмихна. – И така, официално.. аз съм Чой Хюнки, на кратко може да ми казваш Ки, на 19 години съм и така нататък.

– Ам.. добре.. аз съм Ким Найонг, на кратко може само На и съм на 18 години, много ми е приятно.

– И на мен. – по-голямият не сваляше усмивката си. – Сега... искаш ли да се разходим?

– Добре.