тḙ✘т Պḙ

14

Часовете на момичетата минаха. Двете си приказваха, като от всички приказки се оказа, че те са напълно еднакви по характери и занимания, което за тях бе забавно.

– Значи си съгласна сега да излезем и да те разсея от всичко, м? – запита весело Ли.

– Съгласна и без това съм сама, няма кой да ми прави забележки или да ме кара да се прибирам.

– Ооооо! Тогава идвам да спя във вас, иначе нашите ще ме приберат в осем. – двете се засмяха, а сивокоската си спря погледа върху един обект. – Знам, че не искаш да гледаш приятеля ти, но този до него е ужасно сексапилен.

– Ами добре. – На се засмя и погледна тататък. – Оо.. ами това е Джимин. Малко досаден, но доста приятен като компания.

– Ооо.. ама ти го познаваш?

– Ами да, то ние вървим в една групичка по принцип...

– Оооо.. хайде да ме запознаеш с него, нали си няма приятелка?

– Когато Чонгкук си отиде може да те запозная с него и да, няма си.

– Не, запознай ме с него сега, хайде. – момичето задърпа новата си приятелка към момчетата, като Кук веднага погледна натам и се чудеше какво става.

– Чонгкук, чуваш ли ме? – Джимин го погледна. – Ехо..?

– М..? – Чон измрънка тихо.

– Какво гледаш? – русият проследи погледа на другия и се засмя. – Ясно, мацките идват насам и нашия се стаписа.

– Джимин, млъкни за да не те фрасна.

– Здравейте. – Ли се спря до тях и помаха, а На седеше зад нея, гледайки някъде в страни. – Какво става?

– Нищо, при вас ъм...

– Лийонг... – тя си подаде ръката и с Джимин се здрависаха.

– Лийонг, чакай... Шин Лийонг?

– Да?

– Ооо.. ти си онова момиче от Пусан, което миналата година се изтърси по стълбите.

– Ам.. да, откъде знаеш?

– Аз също съм от Пусан и миналата година се преместих тук, а и те запомних заради падането ти, бях на по горните стълби. – Парк се засмя силно.

– Супер, двамата можете да си говорите пак друг път, може ли с теб да тръгваме? – Ким се обърна към Ли.

– За къде бързаш душицо, ще тръгнем, спокойно и окей, не те помня, но карай. Хайде да ми пишеш после, за да си те припомня. – тя му намигна и с На тръгнаха.

– Охо... – Чим гледаше и се смееше. – Интересно и защо На седеше така, а Чонгкук?

– Не знам... скарани сме, не си говорим и да.. – той му отговори набързо и зави в обратната посока, но Джимин го спря. – Какво?

– Хайде на бар днес, скучно ми е, а и ако се напия ще пиша на онази Ли, тъкмо да съм по забавен. – засмя се той, а Кук кимна.

– Хубаво и на мен ще ми се отрази добре...

– Да... виждам, а после може да направим нещо забавно.

– Какво? – Чон го погледна докато вървяха.

– Тайна. – Чим се засмя.