Минаха няколко дни, двамата си писаха през това и накрая тръгнаха на училище.
Сега те си седяха по стаите, излежавайки се на чиновете си, а до тях седяха най-добрите им приятели, ставайки въпрос до тях... Нашият мил Чимчо и нашата страшна Ли, вече бяха заедно под ръчичка хванати и ухилен до уши.
На погледна към приятелката си, която седеше скришом на телефона си и се усмихваше сладко, сладко.
- С Джимин ли си пишеш? - пита я тихо и се опита да надникне.
- Мхм.. трябва да излизаме днес на среща и мислим къде да е.
- Среща?
- Да.. - Ли се обади пак тихичко. - Само че, той реши да е изненада и да..
- Много сладко. - Ким се усмихна и си изкара телефона като гледаше профила на Чонгкук. Накрая се престраши и му писа.
Chat:
k.nayoung:
Хейй
j.jungkook:
Ооо тъкмо щях да ти пиша, изпревари ме
k.nayoung:
Хах нищо, даже по-добре
k.nayoung:
В кой час си?
j.jungkook:
История... буквално ще умра като старото поколение...
k.nayoung:
Хах толкова ли е скучно?
j.jungkook:
ЕМИ ДАААААА
k.nayoung:
Ще изтърпишшшш
k.nayoung:
После на къде си?
j.jungkook:
Към теб
k.nayoung:
Към мен?
j.jungkook:
Точно така
k.nayoung:
Защо към мен?
j.jungkook:
Защото бебче от както се разделихме преди почти един час, не съм те виждал, а много искам
k.nayoung:
Оооо *-* добре, добре, ще те чакам до стаята
j.jungkook:
Даааа
j.jungkook:
И не, ела до моята стая после
k.nayoung:
Ммм.. добре, както кажеш
k.nayoung:
Ще съм там
j.jungkook:
А така, доброто ми момиче
k.nayoung:
Не прекалявай ей
j.jungkook:
Каквооо вярно си е бебе
k.nayoung:
-.-
j.jungkook:
Айде ся
j.jungkook:
До след малко
Seen
أنت تقرأ
тḙ✘т Պḙ
عاطفيةk.nayoung: Честно казано не знам защо се държиш така? Досадно и ме дразниш както винаги j.jungkook: Добре, но поне знаеш че те дразня защото обичам да го правя <3 k.nayoung: Махай го това сърце, сърдя ти се j.jungkook: Утре като се видим, ще ми се о...
