тḙ✘т Պḙ

39

Минаха няколко дни, двамата си писаха през това и накрая тръгнаха на училище.

Сега те си седяха по стаите, излежавайки се на чиновете си, а до тях седяха най-добрите им приятели, ставайки въпрос до тях... Нашият мил Чимчо и нашата страшна Ли, вече бяха заедно под ръчичка хванати и ухилен до уши.

На погледна към приятелката си, която седеше скришом на телефона си и се усмихваше сладко, сладко.

- С Джимин ли си пишеш? - пита я тихо и се опита да надникне.

- Мхм.. трябва да излизаме днес на среща и мислим къде да е.

- Среща?

- Да.. - Ли се обади пак тихичко. - Само че, той реши да е изненада и да..

- Много сладко. - Ким се усмихна и си изкара телефона като гледаше профила на Чонгкук. Накрая се престраши и му писа.

Chat:

k.nayoung:
Хейй

j.jungkook:
Ооо тъкмо щях да ти пиша, изпревари ме

k.nayoung:
Хах нищо, даже по-добре

k.nayoung:
В кой час си?

j.jungkook:
История... буквално ще умра като старото поколение...

k.nayoung:
Хах толкова ли е скучно?

j.jungkook:
ЕМИ ДАААААА

k.nayoung:
Ще изтърпишшшш

k.nayoung:
После на къде си?

j.jungkook:
Към теб

k.nayoung:
Към мен?

j.jungkook:
Точно така

k.nayoung:
Защо към мен?

j.jungkook:
Защото бебче от както се разделихме преди почти един час, не съм те виждал, а много искам

k.nayoung:
Оооо *-* добре, добре, ще те чакам до стаята

j.jungkook:
Даааа

j.jungkook:
И не, ела до моята стая после

k.nayoung:
Ммм.. добре, както кажеш

k.nayoung:
Ще съм там

j.jungkook:
А така, доброто ми момиче

k.nayoung:
Не прекалявай ей

j.jungkook:
Каквооо вярно си е бебе

k.nayoung:
-.-

j.jungkook:
Айде ся

j.jungkook:
До след малко

Seen