тḙ✘т Պḙ

18

~На следващия ден~

– Значи го блокира...?

– Да.

– Защото не искаш повече да комуникирате по всякакъв начин, понеже си наранена от всичко случило се..?

– Да.

– На... знаеш че не е правилно, но те подкрепям само защото това е много долно от негова страна... и също така, дори и да си го блокирала, ако той иска да се оправите, ще дойде, нали знаеш?

– Да.

– Стига си ми отговаряла само с едно "да" момиче! – Ли ѝ се извика ядно като сви очи. – Хайде, стига. Неделя е, утре сме на училище, давай да мислим, какво ще правиш.

– Извинявай.. и нищо няма да правя. Просто ще си се държа както обикновено.

– И ще подминаваш приятеля си?

– Може би.. – Ким леко вдигна рамене, а сивокоската въздъхна.

След това двете се разделиха на даденето място и се прибраха по домовете си.

~На следващия ден~

Бе рано сутрин, слънцето проблясваше силно, вмъкваше се в стаята на момичето, което след секунда се събуди заради светлите лъчи.

– Ох... – тя си измрънка под носа и стана лениво като си взе телефона в очакване да получи съобщение, но.. – А да, аз го блокирах... ама какво ми пука?

След това На остави устройството на леглото и се насочи към банята. Оправи се набързо там и се върна в стаята. Облече се с едни черни дънки и розова широка блуза, взе си раницата и телефона, и излезе като слезе долу, а там бе посрещната от баща си.

– Добро утро.

– Много рано си се върнал? – учуди се дъщеря му и го погледна преди да излезе.

– А ти излизаш рано, но не задавам въпроси, нали? – засмя се той и я погали по главата. – В петък ще имаме гост между другото, надявам се да се сприятелиш с нея.

– Нея?

– Мхм.. но друг път ще говорим, хайде тръгвай сега. – господин Ким се усмихна щастливо на момичето и след това тя тръгна към училището си.

След като стигна сградата беше доста приятно изненадана от гледката, която видя на приятелката си и Джимин.

– И вече се натискате пред училище? – подсмихна се тя като отиде до тях, а двамата се стреснаха и отделиха един от друг.

– А ти си както винаги мълчаливо идваща от всяка страна. – засмя се Парк и се огледа. – Къде е Чонгкук? – запита той и получи ръчкане с пръст по корема от Ли, която го изгледа лошо, а На замлъкна.

– Ние не се натискахме мила, само малко си се опитвахме. – Шин се засмя весело и я прегърна веднага. – Забавно е, но както и да е, хайде навътре.

Двете тръгнаха като бяха следвани от Чим, който не спираше да се оглежда за приятеля си, но не го виждаше никъде.

– Джимин, не знам къде е Чонгкук, като искаш да разбереш, можеш да му се обадиш. – каза Ким докато вървяха с Ли напред.

– Обадих му се и му писах сутринта да го питам дали ще идва, но му беше изключен телефона и реших, че е с теб..

– Аха.. – момичето извъртя очи и въздъхна.

– Както и да е хора, Джимине ние после ще се видим пак, сега бягай и отивай в час. – обади се и сивокоската, за да ги развесели.

– Добре сладка, до после тогава. – той я погали по главата и удари тази на чернокоската. – Горе тиквата пък и ти, сърдитка. – след това тръгна към неговата му стая.

– И си хареса точно него?

– Тихо сега, виж какъв е сладичък. – Ли се усмихна весело. – Както и да е, някакво известия от него.

– Мне.. и по-добре.

– Нааааа..

– Тихоооооо... хайде в час.

Двете влезнаха в стаята и се настаниха по местата си.