Адреналин

719 49 6
                                    

Сладоледа в ръката ми започна да се топи.Умът ми препускаше бързо от въпроса на Аполо.За какво увъртане говореше?

-Не те разбирам -казах ,гледайки го право в сините очи.

Той се изпъна безгрижно на пейката.

-И двамата знаем какво стана при блъскащите колички -сви рамене.

Аз преглътнах тежко.

-Не е нужно да казваш нищо -каза малко по-късно той -но със сигурност имах усещането,че го правиш нарочно.И ако това е така ,то...

-То какво!? -ядосах се изведнъж аз.Наистина ли си мислеше,че съм способна да го предизвикам по този начин? Толкова вулгарно и видимо? Явно наистина ме подценяваше.Това ме накара само да го намразя.

-Значи не отричаш? -повдигна вежда.

-Как изобщо може да кажеш това!? Много ясно,че не беше нарочно.Ударите бяха доста силни и ме изкарваха извън равновесие,но не съм имала намерение нарочно да седна в скута ти ! -избухнах аз.

-Добре де,добре -той вдигна ръце в защита и се изсмя -секси си като си ядосана.

-Млъквай.

Последва мълчание през което аз се опитвах да предотвратя капенето на сладоледа по роклята ми,а Аполо ме гледаше като в хипноза.През цялото време се чудех какво забавя Кара и Ноел толкова много?

Накрая се отказах и хвърлих останалият сладолед в близкият кош за боклук.Изтривах ръцете си в мокра кърпичка,когато изведнъж Аполо извърна лицето ми към себе си и с палеца на ръката си избърса капка сладолед от ъгълчето на устата ми.Облиза палеца си старателно като през цялото време ме гледаше право в очите.

Изтръпнах от глава до пети.

Как беше възможно да ми повлие толкова осезаемо? И то с такъв невинен жест...

Приближи се до лицето ми и заговори с нисък,дрезгав глас:

-Нещо се е променило между нас Ерика.Знам,че го усещаш-дъхът му ухаеше на шоколадов сладолед.Очите му изгаряха моите.Близостта му ме изкарваше извън нерви.Можех да мисля само за устните му,за твърдият му член от преди малко...Щях да изгубя контрол.

За щастие, обаче видях Ноел и Кара да си пробиват път през тълпата към пейката.Отдръпнах се рязко от лицето на Аполо и не след дълго се чу гласът на Кара.

All the things you said (3)Where stories live. Discover now