All the things you said (3)

Разследване

6 месеца по-късно

Разследването за смъртта на Маркос беше излъчвано по телевизията постоянно. Мисля,че всички се чувстваха притиснати в ъгъла от внезапната новина,че са открили причината за смъртта му и са го обявили за убийство.

Дори Аполо изглеждаше изнервен.

Аз бях постоянно на крак и гледах да свърша колкото се може повече неща наведнъж. Опитвах се да мисля за всичко друго освен за разследването. Опитвах се да се затрупам с работа и да изключа околният свят.

Мисията ми беше трудна,но в някои часове се улавях как съм забравила за миг тревогите. Бях забравила за убийството,за приятелите ми и за всичките си неволи.

Но тези мигове бяха рядкост. През повечето време бях на ръба.Чувствах се изнервена до краен предел и се притеснявах постоянно ,че някой ще дойде да тропа на вратата ми и да ме обвини в предумишлено убийство.

Вратата на стаята се отвори и вътре със смях влязоха Зий и Дамян. Двамата се държаха за ръце.

-О,Ери.Ти си била тук? -Зий се сепна,когато ме видя. Усмивката й замръзна.

Все още се чудех как ние с нея толкова се раздалечихме.

Дамян се почеса по врата.

-Мога да ви оставя да си поговорите ако искате -каза той и се помести назад.

Ситуацията беше неловка. Със Зий не бяхме разговаряли от няколко седмици. Двете с нея се спогледахме.

Накрая Зий въздъхна.

-Дай ми пет минутки,става ли?

Дамян кимна и излезе,а Зий седна на леглото до мен.

-Как си? -попита тя.

Аз свих рамене.

-Притеснена.

-И аз съм така.

Двете се загледахме в килима.

-Мислиш ли,че ще ни се размине? Или ще ни тикнат в затвора? -Зий се обърна към мен с разтревожено лице.

И просто ей така аз започнах да рева.

Емоциите ми се бяха складирали в мен в продължението на месеци.Бях се отдръпнала от всички с надеждата,че ще се справя по-добре сама.Исках да успея да преживея всичко без да ги натварвам.Исках да бъда силна за тях.А вместо това се разделихме. Всичко пропадна.