All the things you said (3)

Искаш ли да знаеш истината?

Сега

С Ноел чакахме родителите ни на летището.Баща ми и майка ми трябваше да пристигнат всеки момент.

-Сега ще ми се скарат брутално -оплака не Ноел и тръсна крак.

-Не го мисли.Ще те защитя.

Тя сякаш се изненада от думите ми и ме погледна крадешком.

-Би ли ме защитила наистина?

-Разбира се. Макар да не се разбираме особено,ти си ми сестра и аз те обичам.Просто не разбирам какъв е твоят проблем с мен.

Тя въздъхна.

-Време е за истината,а? -Ноел поклати глава.-И аз те обичам.Когато дойдох в Кейп Код си мислех,че може и да не задействам плана си.Мислех си,че може да възобновим сестринската си връзка.Но после се появи Аполо отново,а аз доста го харесвах когато бях по-малка.Изревнувах ...мислех си,че ревнувам него,но май ревнувах теб.Той получаваше цялото ти внимание ,а ние не се бяхме виждали от година! Очаквах,че сестра ти ще дойде на първо място,а не някакво си момче.След това всичко се обърка и сега...сега Аполо се опитва да ме вкара в правият път.Няма нищо романтично между нас.Както се оказа не е мой тип.Просто ми помага ...знаеше,че след случилото се в Кейп Код съм повече от объркана.И ти го заряза изведнъж без обяснения. Той не знаеше какво да прави.Нямаше цел.Тогава се засякохме докато си взимах кафе.Беше пребледнял...мислех,че се е случило нещо с теб,но както се оказа ти му бе разбила сърцето.Успокоих го и му помогнах да мине през този период чисто приятелски.Исках да изкупя вината си.Накрая той реши да ми помогне също.Но той те обича.Виждам го по начина по който те гледа ...начина по който изрича името ти.Обича те истински,Ерика.Аз също,макар да имам странен начин да го показвам.

Застинах.

Това беше най-дългото признание на Ноел.Тя беше израстнала като човек,но мисля,че всички израстнахме много след случилото се.Може би беше права и Аполо имаше нужда от време...наистина ли бях разбира сърцето му? Той самият каза,че не може толкова бързо да ми прости.

Само се надявах да не го бях изгубила завинаги.Щях да се боря за него.

На всяка цена.

-Благодаря ти Ноел.За думите ти..и аз те обичам.По моят си странен зубърски начин.

Тя се засмя и от никъде ме прегърна.

Беше силна сестринска прегръдка.

Дори мама и тате нищо не казаха.Бях сигурна,че си бяха приготвили реч да ни нахокат,но когато ни видяха сдобрени си замълчаха.

Четиримата тръгнахме към общежитията и мисля,че за пръв път от много години насам се чувствахме като едно цяло и истинско семейство.

Когато се прибрахме те поискаха да знаят какво се е случило. И как така Ноел е била в полицейското управление.Телефонът ми гръмна от съобщения и звънене.

На Ноел също.

Двете не знаехме коя история да почнем по-напред.

Накрая успях да се измъкна до тоалетната с телефона скрит в задният ми джоб.Съобщенията гласяха,че са намерили улики на дилъра,същият който се опитваше да ни натопи. Сега и той е бил заподозрян.

Всички искаха да си признаят.Искаха да кажем,кой всъщност беше виновният.Да разкажем случката...

Вината така се бе просмукала в нас,че единственият начин да се отървем от нея един път завинаги беше да кажем истината.

Колкото и трудно да беше това.

Затова всички се събрахме в полицейското управление.Заедно с майка ми баща ми и инспекторката.

Спогледахме се и кимнахме.Накрая аз казах:

-Готови ли сте да научите цялата истина затова какво се случи онази нощ?

---

А вие готови ли сте?

Остават 2 глави до финала!

Между другото по-късно днес ще пусна инфото и естетиките на новата история,която обещах след като приключа тази. Може да я погледнете ...боже ще е адски добра!