All the things you said (3)

Неочаквано сформирано приятелство

Партито продължаваше в пълна сила.Шампанското се измести от по-силни коктейли и всички бяхме поканени на масата за вечеря.Трябваше да призная,че леля Сиера се беше изхвърлила с приема.Всичко бе сервирано в изящни прибори, на масата бе отрупано с цветя.Имаше отлежало вино, зелени маслини и стриди с лимон. Ястията бяха малки и невероятно вкусни.Гостите говореха живо за предстоящите ревюта и модни събития.Те се изразяваха "събитието на века" или "дизайнерът на новото десетилетие".

 Аз,Зий и Кара си говорихме за книги.Бяхме като аутсайдерите на масата.Всички останали бяха така яко впримчени в идеята за новите ,лъскави дрешки и аксесоари,че темите за Шекспир,Бронте и Харди бяха изоставени ...даже и забравени.

-За какво си говорите тричките? -бе попитала близка приятелка на леля Сиера.Тя се казваше Сабин,беше с вълниста черна коса до кръста и крещеше модел от километри разстояние със стройното си тяло и високи скули.

-О,нищо интересно-сви рамене Кара.

-За книги -ухили се Зий.Ефекта от тревата още я държеше.

Сабин сякаш се оживи.

-Обичам да чета.Знаете ли като седна на канапето до стъклената си масичка чета списанията от корица до корица.А бившият ми казваше,че не мога да чета ! Какъв глупак!

Зий избухна в неконтролируем смях.

-Жалко за бившият ти -опита се да смекчи удара Кара. -Изпуснал е много.

Сабин се поуспокои.

-Разбира се-после хвърли неприятен поглед към Зий -тя добре ли е?

Зий се превиваше от смях.Вече удряше масата в изблик на прекалено много емоции.

-Добре е-уверих я аз -просто е пийнала повече шампанско.

-Да, и е изпушила килограм трева-прошепна укорително Кара-мисля,че трябва да я нахраним.

-Ами хайде -казах аз.

-Мислиш ли,че стридите ще помогнат?

Зий продължаваше да се смее и вече привличаше чуждите погледи.

-Какво имаш предвид?

-Бигмак -каза тя и се усмихна заговорнически.

-Хайде -казах аз.

Аз и Кара се извинихме и взехме Зий със себе си.Трябваше да се махнем от там защото рискувахме да станем за посмешище.Естествено,когато излязохме от къщата на леля Сиера осъзнахме,че нямаше как да вървим пеш до най-близкият Макдоналдс.