All the things you said (3)

Денят на благодарността

5 месеца по-рано

Не се бях вълнувала така от както щях да ходя в Кейп Код. Самата мисъл,че щях да се видя с Аполо ме караше да летя от щастие.

Няколкото седмици с него щяха да са невероятни.

Зий беше на съседното легло с дрехи нахвърляни навсякъде,включително по столовете и по земята. Колебаеше се какво да облече за представлението на Дамян.

Времето беше студено и ухаеше на дъжд.Мъгла се беше спуснала над кампуса ,което означаваше,че пътят щеше да се усеща двойно по-дълъг.

Аз се бях спряла на дънки и пуловер ,а Зий (след дълго умуване) реши да сложи дебела туника с клин и високи обувки.Искаше да впечатли Дамян и наистина вярвах,че ще успее.

-Изглеждаш ослепително -казах аз,докато тя се суетеше пред огледалото- Дамян ще си глътне езика.

Засмях се ,а тя се обърна светкавично и ме погледна право в очите.

-Мислиш ли?

Усещах надеждата зад въпроса й.

-Разбира се-казах искрено аз - няма да остане безразличен.

Тя кимна и заскача от щастие.

-Боже не съм се вълнувала така от когато бях първокурсничка!

Засмях се .

-Спокойно,Зий. Това ще е просто представление.

-Добре де.Ти не се ли вълнуваш,че ще се видиш с Аполо ,хмм? -раздразни ме тя.

Аз се изплезих насреща й.

-Е,да разбира се. Но също така се притеснявам ...-презнах си аз и седнах на ръба на леглото.-Не съм го виждала от няколко месеца..ами ако съм му омръзнала?

-Как ще му омръзнеш като не те е виждал?

Аз я изгледах изпод вежди.

-Имах предвид разговорите с мен.

-Е,сега ще имате време да наваксате с другите занимания,които не изискват разговори-тя седна до мен и ме подбутна игриво.-Радвай се,че ще получиш малко от дяволското танго този месец.

Разсмях се.

-Дяволското танго?!?

-Сещаш се .. секс-тя се изсмя. -Знаеш какво имам предвид.

-Охх -изпуфках аз и легнах назад- нервно ми е.

-Хубаво е да чуя,че още някой се е филмирал освен мен -засмя се тя -това може да се дължи на ретроградният меркурий.