All the things you said (3)

Полиция

7 месеца по-късно

Чашата с черно кафе бе поставена пред мен и пара се виеше от нея.Преглътнах от божествената течност и върнах поглед към бившите ми най-добри приятели.Всички изглеждаха нервни,притеснени и се озъртаха постоянно.

-Някой ще проговори ли най-сетне? -поставих чашата на масата и ги погледнах скептично.-Е?

Те се наместиха по местата си и всички се облегнахме на масата и приближихме глави. От страни сигурно изглеждахме като банда беладжии. Свели глави и шептейки, скрити в този тъмен ъгъл от заведението, зад дебела завеса от дим и тайни.

-Полицията е открила тялото -каза тихо Ноел. -Казват ,че имало улики .. убиецът не бил един.

-Е,и ? Това са полицейски глупости.Много добре знаем,че прикрихме всички следи...няма как да го проследят обратно до нас -натъртих аз.

Спогледахме се.

За миг всички бяхме тихи.Никой не смееше да продума.Искахме да повярваме на твърдението ми.Нали,уж се бяхме постарали да няма нищо ,което да посочи на когото и да е било,че сме били там онази нощ?!

-Какво са намерили? -попита Зий. Изглеждаше уплашена.Ръцете й бяха под масата.

-Било полицейска ,секретна информация и приканват всеки,който знае нещо или е чул нещо да се свържи с тяхни офиси -завърши Ноел.

-Това нищо не означава-намеси се Кара - в момента догатваме. Няма как да знаят нещо.Просто се опитват да открият нов ъгъл, може би свежа информация.Означава ,че са в задъдена улица.

-Дано си права,сестричке -Аполо я погледна- иначе,тежко ни.

-Кара е права -Маноло й се усмихна грижливо - нямат нищо.Абсолютно нищо.Иначе това щеше да се е превърнало в лов на вещици.

-Неизбежно беше ..знаехме,че рано или късно ще се стигне до новините -Дамян се облегна назад.

-Вярно е -Ноел кимна.

-И все пак...нещо не е наред.Трябваше да го обяват за инцидент..пиян,надрусан и замръзнал посред нощта в най-студената вечер от годината.А не да търсят улики и да искат информация. Те не са приключили случая.-Дамян посочи фактите.

-Това само може да ни подскаже,че нашата "брилянтна" идея е била залъгалка. Те не са обявили случая като инцидент. -Осъзнах аз.

-Ами? Не е възможно ... ние се погрижихме -ръцете на Ноел трепереха.

Аполо постави неговите ръце върху нейните в опит да я успокои.Тя дори не го усети.Но аз го усетих...като нож в сърцето.Болка премина през мен и голяма доза ревност.

Чувства,които бяха забранени.Изрично си бях обещала,че няма да падна в тази заешка дупка отново.Аполо беше като отрова за мен.Не трябваше да се стига до там отново ...не трябваше да се влюбвам в него пак.

Но как може да се влюбиш в някой ако изобщо не си го разлюбвал???

Извърнах поглед от гледката на ръцете им и се опитах да се овладея. Не му беше ,нито мястото,нито времето за тези неканени емоции.

Ние бяхме минало повторих аз наум.

-И какво се очаква от нас? Забравяте,че да се събираме заедно е само лоша реклама за нас -казах злобно.

Това не беше най-блестящият ми момент,но ревността изкара най-лошите ми черти наяве.

-Смятах,че е важно да ви го споделя преди да се върна в България за вторият срок -каза Ноел.

-Вижте -Маноло ни посочи екрана на плазменият,окачен телевизор в дъното на "Черната дупка".

Там с големи дебели букви беше изписано:

Идентифицирано е тялото на убитият младеж. Маркос Крос е бил убит вечерта срещу 2 януари.Молим всеки,който има информация да се свърже с най-близкият полицейски участък.Или на номер +002 548 586