"Аполо Ван Торн. Дързък изкусител.Покваря душата,изтръгва сърцето и разрушава понятието за красотата. "
Това е мнението на Ерика за Аполо.Двамата са били най-добри приятели,неразделни партньори в белите, докато един ден всичко се променя и двамата б...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сутринта след вечерта прекарана в басейна беше болезнена.Мъглата от пиянските спомени се вдигаше малко по малко и заедно с първите глътки,горещо кафе някакси успях да възвърна настроението си.Зий спеше все още и сърце не ми даде да я събудя.
Донякъде съвестта ми се успокои когато разбрах истината за Аполо и Ноел.Бях ако не щастлива,то поне утешена,че нямаше нищо сексуално или любовно между тях.
Единственото,което ги свързваше беше пресметливостта на Ноел.Знаех,че е жестока,просто не знаех до колко се бе развило това качество у нея.
Бях сляпа за толкова много истини.А,ето че ми бе нужна само една ваканция с тях за да видя през фасадата й.Ноел ме мразеше до толкова,че да крои нещо ужасно срещу нас.И най-лошото бе,че подозирах,че и семейството е намушка.
Вярвах силно,че никога не е имало и капчица съвест у нея.От малка беше надарена с прозорлив ум,но това бе както дар така й проклетия.Баща ми беше горд с нея и с математическият й ум,тъй като аз бях толкова зле в математиката,колкото Ноел бе в чуждите езици и литературата.Бяхме напълно различни и това раздели семейството на две.Мама и аз,срещу Ноел и тате.Но никога не е било толкова зле колкото е сега.
Защото дори когато татко й се караше пак усещах фаворитостта му към нея.Той я предпочиташе ,заради общите им интереси.А,аз бях просто бреме,което за тяхно щастие,се премести на другият край на света.
Защо ли стана така,че да воюваме помежду си? Какво се бе случило през годината ,която отсъствах? Какво толкова бе разбрала Ноел,че да пожелае да скара всички?
Или това бе просто поредната й прищявка?
Въздъхнах уморено.Вече беше късно за пресмятане на минали грешки.Миналото щеше да си остане минало дори и да се тръшках.Просто трябваше да я изхитря в собствената й игра.А поне в едно бях сигурна-аз бях по-добра в игрите,защото докато Ноел излизаше с приятелките си по барове и дискотеки,аз играех игри на табла и шах с майка и развивах стратегическият си ум.
