"Аполо Ван Торн. Дързък изкусител.Покваря душата,изтръгва сърцето и разрушава понятието за красотата. "
Това е мнението на Ерика за Аполо.Двамата са били най-добри приятели,неразделни партньори в белите, докато един ден всичко се променя и двамата б...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
В бунгалото беше тихо.Аз и Зий се промъкнахме на пръсти и се качихме в моята стая.Вътре беше тъмно и миришеше на соленият океански бриз.
-Това беше напрегнато-оплака се Зий и се тръшна на леглото.
-Нали?Изобщо не знам как да открия какво крои Ноел-признах аз.
Зий ме изгледа изпод вежди.
-Ще претършуваме стаята й-предложи тя.
Този път беше мой ред да я погледна скептично.
-Наистина ли си мислиш,че Ноел ще остави някакви улики в нейната стая ? -аз поклатих отрицателно глава-Силно се съмнявам.
Тя се претърколи по корем.
-Добре.Какво предлагаш тогава?
Аз седнах на ръба на леглото и въздъхнах уморено.
-Не съм отхвърлила напълно идеята ти.Просто не вярвам,че ще открием нещо полезно.Иначе не знам.Предполагам,че сутринта ще ми дойдат по-добри идеи.
Тя ме придърпа към себе си в успокоителна прегръдка.
-Не се притеснявай,Ери.Всичко ще се оправи.
-Дано си права Зий,защото вече се уморих.
Със Зий се преоблякохме и влязохме под завивките.Вечерта беше прохладна и бързо се унесохме.Помня само,че в просъница й зададох въпроса,който ме глождеше още от сблъсъка на паркинга.
-Значи наистина не обичаш Маркос вече?
-Мм? Да...-тя помълча известно време.Помислих си че вече е заспала,когато довърши изречението - той ми влияе зле.
-Какво му дължиш, Зий?
-Трева.Цял килограм от нея.
Аз ахнах.
-Тук ли е ?
-Нека говорим утре за това моля те.Умирам за сън.
Аз я дръпнах в прегръдка и заспахме сгушени.
***
На другият ден се помотахме на плажа и се пекохме под жаркото слънце.Ноел се виждаше постоянно в компанията на Аполо и Маркос.Беше най-подходящото време да прегледаме стаята й.
