All the things you said (3)

Напускане на Кейп Код

На другата сутрин се събудих в прегръдките на Аполо Ван Торн. Клепачите му бяха затворени и тънки лилави вени се виждаха над гъстите,черни мигли.Сутрешните слънчеви лъчи галеха, нереално красивото му лице и хвърляха лека сянка над изсечените скули.По гладкото му бяло лице бе набола двудневна брада, а розовите,неустоими устни бяха леко разтворени.

Изглеждаше болезнено красив.

Толкова красив,че едвам отделях поглед от спящото му лице.Сърцето му биеше равномерно,а тялото му беше топло и преплетено в завивките и в мен.Ухаеше невероятно на морска вода и сутрешният хладен бриз.

Изтегнах се лениво и обвих ръце около мускулестото му тяло.Той се размърда под мен.

-Добро утро-каза с дълбокият си сънен глас.

-Добро утро- отвърнах аз и се усмихнах срамежливо.

Той дръпна брадичката ми нагоре и ме целуна нежно.

-Как спа?

-Като бебе.

Той се засмя.

-Това е хубаво.Значи си си отпочинала?

-Дам.

-Напълно?

-Да!? Доста въпроси ми задаваш толкова рано сутринта.

-Защото проверявам дали си готова за втори рунд -и изведнъж се озова върху мен.Тялото му притискаше моето,а членът му вече беше твърд.

-Виждам,че ти си готов- реших да го издразня.

-За теб? Винаги.

Целунах го.Страстно. Той отвърна на целувката ми и без много разигравки ме облада на мига.

***

Закуската премина по-добре от очакваното.Кара и леля Ария бяха дошли на гости и заедно с тате и мама приготвяха палачинки.Това беше последната ни закуска заедно, тъй като днес беше и последният ни ден тук в Кейп Код.

Ваканцията дойде до края си.

-Не мога да повярвам,че ще си тръгнем днес.Звучи толкова нелогично.Имам усещаното,че току що пристигнахме-заяви Кара докато си слагаше боровинки и ягоди в чинията.

-Нали? Сякаш някой е окрал дните от ваканцията-каза тъжно Зий.-И сега трябва да почва летният семестър! Изобщо не ми се мисли.

-Да,за вас.При мен ваканцията тепърва започва-похвали се Ноел.-Моята учебна година започва чак на 15 септември.