All the things you said (3)

Момент на слабост

6 месеца по-рано

Със Зий бяхме в нашата стая и се приготвяхме да излезем да пазаруваме книги. Бях намерила онлайн страхотна книжарница,която ми напомняше на старите библиотеки с махагоновите етажерки и кожените фотьойли до запалената камина.

Зий не се нуждаеше от много убеждаване.Когато чу какво съм открила бързаше повече и от мен да отидем и да си купим нови издания. Денят на Благодарността наближаваше и с него идваше и любимият ми сезон - есента.

В кампуса всичко се премени в оранжевожълти окраски и придаде на мястото меланхоличен вид.Раздразнени студенти вървяха с очи забити в обувките си и се блъскаха по невнимание един в друг, бежави и кафяви жилетки и плисирани поли се виждаха наоколо.Когато духаше вятър и падналите цветни листа витаеха във въздуха момичетата дърпаха полите си надолу и пооправяха чорапите си до коляно, прегръщаха учебниците с дебели корици до гърдите си и тичаха към най-близкият вход на университета.

Ароматът на тиквени пайове и латета се прокрадваше във въздуха и далечният мирис на есенните бури.

Обожавах този сезон.Всяка година го чаках с нетърпение,а сега и Аполо щеше да се върне при мен.Не знаех как да сдържам радостта си.

-Мисля,че сме напълно готови-Зий се врътна пред огледалото в цял ръст и ми се усмихна - ще мога ли да те изнудя да пием кафе след покупките?

Аз се ухилих.

-Четеш ми мислите.Умирам си за капучино.

Тя грабна платнената си чанта на която бе изписано Hogwarts и я нарами.

-Хайде да тръгваме- Зий отвори вратата и аз я последвах в коридора на общежитието.

Бях облечена с разкъсани сини дънки и тънък пуловер,който бе загащен в дънките. Косата ми беше вързана на конска опашка и на рамо носех своята платнена чанта ,която бе с логото на Ravenclaw. Зий си проправи път през студентите,които бяха насядали в коридора и някой ядосано измрънка,когато Зий неволно ритна тетрадката му.

-Извинявай,друже,но разпродажбите ни викат -намигна му тя.

-Жени и техните дрехи -той поклати глава.

-Жени и техните книги -провикнахме се със Зий в един глас и излязохме в хладният октомврийски следобед.