All the things you said (3)

Част първа - Венчило с дявола

  Събудих се развълнувана.Нямах търпение за почивката в Кейп Код.Майка ми и баща ми щяха да заведат мен и малката ми сестра на почивка с леля Ария,чичо Ед и двете им деца - Кара и Аполо.Багажите ни бяха стегнати,билетите резервирани и всички чакахме този момент от няколко месеца насам.Не бях виждала леля,чичо и братовчедите ми сигурно над година и половина.Горе-долу от времето в което ме приеха в университета и отказвах да се върна за великден или коледа,просто защото в Сиатъл имаше доста повече неща,които ме вълнуваха и можех да правя. Всичките ми приятели бяха там и идеята да стоя затворена в градската къща ме влудяваше.Знаех,че много липсвам на майка ми,баща ми и сестра ми.И те ми липсваха повече от колкото осъзнаваха.Баща ми -Амброуз Василев беше бизнес магнат и нямаше никакво свободно време.Той олицетворяваше думата работохолик.Естествено,аз го обичах.Той беше перфектният баща винаги ми купуваше каквото поисках и винаги се интересуваше от живота ми.Имах ли нужда от съвет той винаги бе насреща.Всеки петък и събота (от времето в което живеех с тях) си правехме семейни вечери.Беше забавно и със сигурност имам само хубави спомени от детството си.Аз съм първо дете. Било е доста неочаквано,когато майка ми - Катрина Шери-Василева е разбрала,че е бременна.Не е знаела как баща ми ще реагира и няколко седмици не му е казала.После обаче се е престрашила и всичко си е дошло на мястото.Детството ми беше изпълнено с красиви,весели мигове и бях заобиколена от най-добрата ми приятелка Кара,която беше по-голяма от мен, брат й Аполо,който беше доста забавен и по-малката ми сестра Ноел.С годините нещата се промениха.Когато станах на петнайсет ме удари страшна пънкарска вълна и бях на косъм от това да боядисам косата си розова.Добре,че майка ми ме спря! Когато Кара навърши деветнайсет замина в Лондон да следва Международни бизнес отношения, малко след нея и Аполо се премести в Лондон ,но той избра друга сфера ,мисля че беше Индустриален дизайн.Аз бях единствената,която се осмели да замине за Америка,Сиатъл и да следва лингвистика в университета "Вашингтон".И макар първоначално да поставях под въпрос този мой избор ,по-късно се благодарях на бога,че ми даде силите и упоритостта , да ги убедя да ме пуснат.

Още си спомням денят в който заминах с половината покъщина-четири куфара и ръчен сак.Майка ми плачеше неспирно,а сестра ми се опитваше да я успокои.Баща ми ме прегърна и ме накара да му обещая всеки петък и събота вечерта докато вечерят да им се обаждам,а когато имам повече време да си пускам камерата в скайп.Заминах и преоткрих себе си в Сиатъл.Година и половина животът ми беше неосложняван с едничката цел да успея да намеря мястото си сред хилядите студенти и да запомням материята,която учех.Отивахме в Кейп Код през моята пролетна почивка или както ние си й казвахме Spring break.Измих зъбите си,опитах се да приведа в ред къдравата ми коса (накрая се отказах и я вързах), облякох се набързо и си викнах такси.Трябваше да стигна до летището Seattle–Tacoma International Airport или жаргонно Sea–Tac.Оттам трябваше да се качим на самолета за Кейп Код.Баща ми,майка ми,сестра ми,леля ,чичо и двете им деца щяха да пътуват заедно до Сиатъл и после с мен до полуострова.