All the things you said (3)

Попита ме за какво си мисля

Прибрах се в стаята си ядосана на целият свят.Думите му ме бяха жегнали.Не бях влюбена в него! Не съм била никога влюбена в него! Ние с него бяхме просто приятели ...нищо повече.Тръшнах се на леглото толкова мелодраматично,че заслужавах награда от Дисни.Защо ми беше задал онзи въпрос.Сякаш беше нарочно за да ме изкара извън равновесие.И му се получаваше... Никога преди не се бях чувствала по-засрамена от колкото тази вечер.И тези негови очи.Така се бяха съсредоточили в мен,направо се топях под влиянието им.

Аполо Ван Торн! Мразех го!

Забих глава във възглавницата и издадох няколко звуци,които се заглушиха от мекотата й.Трябваше да се стегна.Имахме още доста време ,което се налагаше да прекараме заедно и моето хленчене нямаше да ми помогне с нищо.Въздъхнах и се обърнах по гръб на леглото забила поглед в тавана.Най-доброто,което можех да направя беше да го игнорирам...или още по-добре да му го върна.О,да! Щях да му го върна тъпкано.

На другата сутрин едвам не подскочих от щастие,когато видях името изписано на телефона ми.Зий Данте.

-Ало? -казах пискливо в слушалката.

-Хей Ери как е в Кейп Код? -гласът й беше хрипкав,но щастлив,че ме чува.Гласът на Зий наподобяваше човек,когото е прекарал години наред с пурата в устата.

-Горещо -казах неволно докато гледах през прозореца как Аполо се разхожда по шорти към залива.-Така де.Знаеш,слънцето ,парещият пясък.Пълното клише.

Тя се засмя.

-Казах ти да пратиш вашите по дяволите и да се присъединиш към нас.Тук е пълна лудница.Казвам ти Маркос и аз си купихме цяло кило трева и всяка вечер пушим докато гледаме звездите.Доста е отпускащо.

-Звучи като купон -казах малко по-овладяно.Да пушиш всеки ден не беше за предпочитане,когато си в филологическият факултет в университета Вашингтон.

-Е,не се сърди на нас,че ни заеба.

-О,хайде де Зий.Знаеш,че нямаше как да дойда дори да исках.

-Бля,бля ,бля.Има ли готини пичове поне? Единственото извинение ще е ако се забиеш с някакъв супер секси колежанин,който да смекчи присъдата ти след като се върнем в общежитията.

Завъртях едни очи на Зий.Знаех,че не ме виждаше и нямаше как да протестира за този мой лош навик.