Лий Минхо е 21 годишен студент, привлечен към танците. Не е популярен в университета, защото всички го отбягват понеже е хомосексуален. Единствените, които не го отбягват са най-добрия му приятел Хьонджин и момчето, в което е влюбено от година - Джи...
Беше късно следобед, а младия студент и танцьор Минхо все още работеше в едно известно кафене, близо до центъра на Сеул.
Приятелят му Хьонджин реши да се отбие един час по-рано, преди работното време на Минхо да приключи. Просто искаше да му прави компания докато стане време да излязат, а и да му се кара, защо все още не е заговорил известният студент и танцьор Джисънг, който харесва вече от година.
Хан беше едно от малкото известни момчета в града, макар никога да не бе искал да става такъв. С приятелите си всеки ден ходеше в това кафене и сядаха на една и съща маса, в един и същи час. Джисънг беше мярнал Минхо няколко пъти, защото все пак учат в един университет, но никога не го бе заглеждал или дори мислел да се запознаят.
Вече бе станало 17:30 часа. Това бе времето, в което Хан винаги идваше с приятелите си. Минхо го беше запомнил, дори ягодовия шейк, който винаги си поръчваше. Да не забравяме, че беше запомнил и графика му за танци, за да може да ходи да го гледа тайно и да му се наслаждава.
Джисънг влезе с приятелите си в кафенето и се настаниха на обичайната маса, на която седяха. Лий я беше почистил предварително и винаги слагаше по-хубава ваза с цветя на масата, само защото Хан седи там.
Служителят нямаше късмет този ден. Не искаше днес да ги обслужва, но му се налагаше, понеже само той работеше днес. Беше го толкова срам.
Хьонг, не мога да отида там! Ще се изложа! - обърна се Минхо към най-добрия си приятел, Хьонджин.
Вече всички си бяха избрали и чакаха някой да дойде. Дори Джисънг започна да се оглежда за сервитьор.
Хайде де, как пък можеш да се изложиш? Просто отиди и ги питай какво искат, но питай него. Знам, че винаги той казва поръчката. Гледай го в очите и бъди уверен. - каза Хьонджин и бутна Минхо напред, преди да е казал още нещо.
Мислиш, че не знам ли? - измрънка Лий и тръгна, но щом засече погледа си с този на Хан, се изчерви и вече мислеше как да се закопае сам под земята от срам.
Винаги, когато им взимаше поръчката, питаше първо него, независимо дали той казва цялата поръчка или не. Просто искаше да чуе първо неговия глас.
И така отиде до тяхната маса и както му каза Хуанг, така и направи. Попита за поръчката докато гледаше Хан в очите, но така го беше срам, че сигурно се изчерви още повече.
Какво ще желаете?
Джисънг забеляза колко срамежливо идва Минхо при тях и пита за поръчката. Стори му се сладък и затова винаги му се усмихваше.
3 шоколадови шейка, а за мен ягодов.
Лий записа поръчката без тази на Хан, защото само неговата се беше постарал да запомни.
Когато Джисънг му се усмихна, както винаги правеше щом им взимаше поръчката, Минхо така се изчерви, че изчезна набързо зад касата и погледна приятеля си, който му се смееше на това колко е червен.
Мамка му, мамка му! Боже, защо на мен!? - започна да се паникьосва Минхо. - Защо всеки път трябва да ми се усмихва така!? Сърцето ми ще изскочи!
Джисънг гледаше момчето как изхвърча зад касата и се изкикоти, след това се върна към разговора с момчетата докато чакаха шейковете си.
Минхо ги приготви набързо и ги сложи на една табла, като си пое дълбоко въздух, тръгвайки обратно към тяхната маса.
Поръчката Ви. - опитваше се да не гледа Хан, но изобщо не му се получаваше.
Винаги даваше поръчаното първо на него и след това на останалите. Винаги го поставяше на първо място, просто защото Хан му беше единствения важен на тази маса.
Щом Лий им даде поръчката, двамата се спогледаха и Хан му се усмихна за пореден път.
Благодаря.
М-моля. - каза Минхо, но заекна и мислено си удари шамар на това, как може да е толкова тъп. Отново се върна бързо на касата, започвайки да се оплаква на Хьонджин.
✨✨✨
Реших отново да кача тази история. Бях я свалила, понеже исках да я редактирам и да я кача, когато отново се завърна в приложението. Пишех я с xXKuroiTsukiXx , но се случиха някои неща и вече не поддържаме връзка. Все пак, половината от кредита си остава за нея и сметнах за важно да я спомена още в началото. Историята е почти завършена, но поради причината, която споменах по-горе, ще трябва да я завърша сама. Приятно четене на всички и се надявам да ви хареса!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
