In love with hate : Влюбени в омразата

Диана

'Колко сме нищожни спрямо всичко около нас, а каква важност си придаваме... Една малка и никаква си медуза, по-малка дори от пръста ти, може да те убие. И къде отиват всичките ни дипломи, възнаграждения, титли, мечти, любови, страхове и... Важност?' мислеше си Диана.

Да, Диана. С "и" и "а", а не с традиционното "я". Тя мразеше, когато някой й сбърка името, дори когато го произнасяха грешно. Побъркваше я мисълта, че нещо толкова сакрално и чисто, може да бъде сгрешено. Струваше й се като лична обида, въпреки че болшинството смяташе подобно "объркване" за комично, дори "сладко". Нищо сладко не виждаше двадесет и две годишната девойка в това някой да я нарече с друго име. За нея това бе енергията, с която се е пръкнала на този свят. Както и всеки от нас, разбира се.

Въпросната "Диана" не е нарцис, сега да не вземете да си помислите, че е от онези надути момичета, без капка себеуважение, претендиращи именно за притежанието на такова?! Напротив. Тя бе взела цялата мъдрост, импулсивност, хладнокръвие и наивитет на богинята- Артемида (съответстваща на Диана в Римската митология), покровителка на лова и луната. Само че Диана от двадесет и първи век бе толкова далеч от същността на Диана от митологията, че нямаше накъде. Съвсем на кратко и безскрупулно ясно - Диана беше вещица. Пироман, студент по Астрофизика, дъщеря на Александър и Маргарет Уорън, но най-вече вещица. Защо "най-вече"? Защото въпреки упреците на околните, особено тези на майка й, която твърдеше, че вещерството е една голяма глупост, основана на "плацебото", Диана не спираше да твърди, че тя е родена такава, защото вещица "не се ставало". С две думи - или го имаш, или не... "Това е толкоз просто и логично".

А да не говорим колко се дразнеше, когато чуеше за поредния архетип - "вещиците са служители на Дявола, те са нечисти същества, те са курви, те са зло, те са нещастие и болести", но никой не отчиташе факта, че същите тези "проклети женски изчадия" бяха и причината за зараждането на билкарството... И респективно всички нови "лайф-стайл" методи за лечение само на базата на билките.
И какво излиза? Че Диана и малката й групичка, съставена също от вещици, бяха всъщност лечителки, а не дяволски курви? Ама че парадокс. Абсолютен абсурд, ако питате мен, но мнението ми не е от значение.

Не след дълго, звукът от телефона й я извади от транса, в който бе изпаднала. Казвам "транс", защото всеки път, когато дадеше свобода на мислите и фантазията си, Диана изпадаше в състояние подобно на "обладаването". Много обичаше да фантазира, да визуализира и, респективно - да претворява мечтите си в реалност. Силата на мисълта  - ще кажат някои и няма да са далеч от истината. С подобна способност, човек можеше да създава и само добро, и само зло. Въпреки че злото, под каквато и да е форма, бе по-трудно за "материализиране", тъй като ние, хората, не сме привикнали към него... Лош не се раждаш - лош ставаш с времето. Няма човек, който от пеленаче да е мислил как да навреди на околните... Нали?

Връщайки се на виновника, заради когото мислите на Диана бяха прекъснати... Лора. Най-близката й приятелка, която за съжаление, нямаше нищо общо нито с вещиците, нито с плацебото. Може би, защото бе студент по медицина и някак си всичко, що бе духовно и подчинено на вярата в някаква по-висша сила (дали Бог, дали Вселената кой знае), сякаш се откъсна от нея в момента, в който награби учебниците по анатомия и се вглъби в Дарвин.
Съобщението гласеше: "Какво ти е?"
Както вече стана ясно, Диана бе изключително интуитивна. Емпат - с други думи, който усещаше всяка промяна - във времето, в настроенията у хората та дори това, което четеше й влияеше... И от известен период до сега, нещо й подсказваше, че всичко е прекалено спокойно. Като затишие пред буря... Дали защото действително в прогнозата предвиждаха обилни валежи и силен вятър в идните дни, или беше нещо малко по-"висше", Диана все още не можеше да си обясни. Единственото, в което бе сигурна бе, че трябва да бъде нащрек.
Тя побърза да отговори: "Нищо въобразявам си. След малко ще се видим."