In love with hate : Влюбени в омразата

Настроения

Докато Марк се разхождаше нервно из хола на апартамента си, а Лорънс си тактуваше с крак, Джеймс отчаяно правеше опити да запази хладнокръвие и ментално да се подготви за това, което му предстоеше. Нещо, за което цялото му семейство би го линчувало и то с удоволствие... До такава степен Орденът и измислените му догми влияеха на мъжете членове.

Притеснението беше изписано по лицата на момчетата, а адреналинът бушуваше във вените на всеки един от тях. А и беше оправдано... Чувстваха се сякаш бяха на път да промушат главите си в кошер с разгневени пчели. За да ви стане още по-ясно, нека го представим по следния начин: всички сме изпитвали онова неприятно усещане, когато е трябвало да се сдобрим на сила с човек, когото не понасяме, но го правим, за да си осигурим взаимно спокойствие. Е, тревогата на ловците беше нещо подобно. С изключение на факта, че бяха на път да водят преговори с вещици. Което беше тотално против закона на Ордена и ако някой от организацията разбереше за това, мъченията, предназначени за вещиците, щяха да са само прелюдия към това, което очакваше предателите... Отричането от "свещения канон" на Ордена беше непоправима грешка. Не, не грешка, а грях, който нещастникът трябваше да изкупи с цената на живота си по особено жесток начин. Всъщност именно това нехуманно поведение плашеше Джеймс, който беше един от младите членове на организацията. Нещото, което го ужасяваше обаче (както и Марк) бе фактът, че не беше най-млад... В Ордена членуваха и двамата близнаци - Дейв и Скот, които едва бяха навършили шестнадесет години преди няколко месеца...

Изведнъж, изваждайки всички момчета от мрачните сценарии, в които се бяха вкарали, в хола се появи Вивиан в цялата си "ежедневна" разкош - разрошена коса, вързана на безформен кок, прекалено голяма, розова пижама на лемури (любимото й животинче) и изтормозено лице, благодарение на практическата част, която бе прекарала днес в медицинския факултет.
- Мило ще спреш ли да правиш тигели? Чуваш се в стаята... - измърмори изморено момичето, поглеждайки към двете седнали момчета. Тя се усмихна ведро, опитвайки се да не изглежда сякаш току-що се беше събудила от "дългия сън" и продъжи неловко:
- Здравейте... Ами, съжалявам, че ме виждате в този вид...
- Няма проблем ние тъкмо тръгвахме - прокашля се Лорънс, поглеждайки към Марк, който прегърна момичето нежно и я целуна по челото. Прошепна:
- Извинявай, мила. Легни си пак, ние излизаме.
- Къде отивате? Пак ли ще ме оставиш? Вчера дори не чух кога си се прибрал... Какво става? - продължаваше Вивиан. И ето тук границата на търпението на Марк беше на път да свърши. Единственото, което го възпираше да се изрепчи и ядоса, бе фактът, че я разбираше - най-вероятно се притесняваше за него. А и с право, имайки в предвид живота, който той водеше и за когото Вивиан не знаеше нищичко. Затова и често използваше лъжи от сорта на: "Викнаха ме по работа." или "Има проблем с еди-си кого." Вярно, Марк много мразеше да лъже, а и да бъде лъган, но опираше ли до Вивиан и нейните безкрайни въпроси, това бе единственият начин... От друга страна, обаче тревогата на приятелката му го изнервяше допълнително - от край време си беше свикнал да се справя сам и когато майка му се опитваше да го контролира или да му се бърка в "делата", просто си излизаше безпардонно. Затова отвърна спокойно, запазвайки хладнокръвие:
- Да, съкровище, не се притеснявай. Просто имаме малко работа в университета, това е.
Вивиан се направи, че му вярва и кимна мълчаливо, въпреки че добре знаеше, че се е случило нещо и той не й казва. Само че не можеше да разбере какво и това я изяждаше отвътре... Ами ако си имаше друга? Ами ако това беше краят?! Или най-страшният сценарий... Ами ако бе Диана!?
- Хубаво. Не закъснявай - промълви момичето, опитвайки се да изгони неприятните мисли от така или иначе, изтормозеното си съзнание и се върна обратно в стаята си. В този момент Марк си пое дълбоко въздух, стискайки зъби и изхвърча навън заедно с момчетата.
- Май животът с вещица беше по-хубав, отколкото с агент на ФБР - пошегува се тихо Лорънс.