In love with hate : Влюбени в омразата

Заплахата: част втора

Ретроспекция:

След като Марк, Лорънс и Джеймс най-накрая излязоха от апартамента, Вивиан отново остана сама. "Горкото момиче" бихте си казали. О, не бързайте! В тази история никой не е невинен, никой не е безгрешен или добър по душа. Всички герои до момента са жертви на собствения си егоизъм по един или друг начин. Вивиан не беше изключение, въпреки че създаде впечатлението за едно хрисимо, ученолюбиво момиче с амбицията да лекува хората.

Всъщност тя е прекрасна метафора на маските, които сменяме ежедневно. Защо го правим ли? Кому са нужни? Най-вече на нас самите. А го правим абсолютно несъзнателно, но парадоксално с цел - да си осигурим комфорт, спокойствие и щастие. Представяме се за едни пред приятелите ни - не искаме те да виждат проблемите и тревогите ни, не желаем да бъдем съжалявани или упреквани... Пред семейството си сме съвсем различни - откровени, уязвими и истински, а пред тези, които обичаме... Пред тях навярно се превръщаме в беззащитни жертви. Тогава сме съвкупност от страховете си, но и от силната си любов, от страстите, но и най-нежната си, чувствителна страна... Абе въобще, хората сме повече хамелеони от самото животно.

Спирам с поредното си лирическо отклонение (което прерасна в прекалено разширено философско разсъждение), за да продължа с Вивиан. Въпросната влезе в стаята си, опирайки гърба си на вратата, и въздъхна дълбоко. Тя стисна зъби, след което сви пръстите си в юмрук и удари силно по дървената рамка. Терзанията й от преди малко не й даваха мира. Знаеше, че Марк крие нещо, знаеше и че е свързано с момчетата. Знаеше и че е свързано с Диана. Вътрешното й предчувствие й подсказваше именно това, а то почти никога не грешеше. А и държанието на Марк напоследък се беше попроменило спрямо нея самата. Когато си идваше изморен от лекции, не се застояваше в прегръдките й както преди. Освен това спря да посещава фитнеса, който така обичаше, не се хранеше както трябва, понякога дори изпускаше. Да не говорим за интимния им живот, който в последно време можеше да се сравни с... Ами с нищо! Желанието, с което Марк любеше Вивиан, вече не беше същото. Нищо не беше същото! И зад това едва ли стояха просто "eдни лекции". Ето това побъркваше Вивиан - неведението, в което беше принудена да живее. Но не забравяйте думите ми от по-горе: В тази история никой не е невинен.

Вивиан бързо грабна телефона си, набирайки някакъв номер и долепи дисплея до ухото си. Зачака. Изминаха няколко секунди, прекарани в отвратително напрежение и ярост, която постоянно растеше у момичето. Тя трябваше да получи отговори на въпросите си! И то веднага! А в този миг, сякаш вселената чу заповедта й и от отсрещната страна се разнесе плътен мъжки глас:
- Здравей, захарче. На какво дължа честта?
- Престани да ме наричаш така. Марк с теб ли е? - заговори сериозно момичето. Нито помен от онази стеснителна, разтревожена и срамежлива личност от преди няколко минути! От телефона се чу лек кикот, последван от отговор:
- Не, не е. Което ме навежда на мисълта, че не е и с теб. Това като покана ли да го приемам?
След тези думи в главата на Вивиан изникнаха още въпроси. Те също се нуждаеха от адекватно обяснение, но преди това да се случи, самата тя имаше необходимостта да подреди мислите си. Вивиан стисна зъби, усещайки как адреналинът се изстрелва във вените й, което допринесе за зараждащия се у нея гняв. Процеди:
- Искам разрешение за "елиминация" на член.
След думите на Вивиан, въпросният мъжки глас притихна. Не след дълго обаче започна да се смее така сякаш чуваше виц за първи път. Лошо в случая обаче беше, че думите й не бяха шега, а нещо до болка сериозно... Реакцията на мъжа беше последна инстанция, която гневът й трябваше да премине, за да излезе наяве. Вивиан хвана снимката, на която тя и Марк бяха щастливи пред замъка в Дисни ленд, и моментално я запрати към стената със страшна сила. Споменът се строполи на земята, като преди това, стъклото, което пазеше фотографията, се строши на десетки мънички парченца. Чудесна метафора на яростта, с която завика момичето: 
- Искам го веднага, Деймън, иначе кълна се - ще кажа на баща си да ви избие всичките! Орденът вече няма да бъде същият... Обещавам ти. Ако шибаното разрешително не е при мен до пет дни, считайте се за мъртви! Що се отнася до вещиците - ще направя всичко възможно, за да последват съдбата ви. Затова и първо ще започна с добре познатата ни астрофизичка... Диана!