In love with hate : Влюбени в омразата

Силуети

- Хайде да продължим... И така. Спо-ред ТНО ("Теорията на относителността"), гра-ви-та-ционните вълни са из-мерва-ни... - прокънтя гласа на професора из стаята. И не, човекът няма проблеми с говора - не заеква, просто обожаваше да върши нещата по старомодния начин. Изписваше цялата черна дъска, дълга около десет метра, с най-различни теории и формули. А докато диктуваше това, което пише, обожаваше да срича. Кой знае защо професор по Теория на космическата материя толкова се захласваше по правоговора и държеше на стилистиката, когато проверяваше изпитите, положени по време на сесии.

И да, правилно се досетихте, че това бе една от лекциите, на които Диана не присъстваше. Е, всъщност физически бе там, но мислите й я отпращаха на съвсем друго място, в съвършено различна обстановка, караща дори най-малките й косъмчета да настръхват. Не от уплах, а от чиста доза любопитство и адреналин. Само мисълта, че ще извърши нещо, което беше против всякакъв установен норматив или неписан вещерски закон, караше кръвта й да кипи във вените. Още от малка тя си беше бунтар... Или поне така я описваше майка й, Маргарет. Според нея, малката Диана беше взела "всички девет дяволчета" от младостта на баба й и си е добавила нови девет с раждането. Не беше далеч от истината...

Нещото, което обаче успя да извади момичето от авантюристичните й мисловни пориви, бе един човек, който зърна през отворения прозорец на аудиторията. Тъй като беше на един от първите етажи, не бе трудно да го види дори малко по-детайлно. Фигурата бе облечена в черно, средна на ръст, с качулка. Отдалеч си личеше, че който и да беше това, работата му не беше чиста. Интуицията на Диана, заедно с останалите й вещерски рецептори, изведнъж се активираха. Струваше й се доста странно тъй като нито ходеше, нито правеше нещо по-необичайно, а просто си стоеше. Абсолютно замръзнало. Като картина. Единственото, което издаваше човешкото у него, бе пристъпянето му от време на време. Явно чакаше някого. 'Колко странно... И то точно днес. Тук. Пред моя факултет' замисли се Диана, след което нещо я накара да се размърда. 

Преди да се усети, вече прибираше малката тетрадка и химикалката си в чантата, а краката й я поведоха извън аудиторията, оставяйки професорът й в абослютно недоумение. Това нейно действие никак нямаше да й се отрази добре на оценката от следващия изпит, но нямаше значение. Единственото, което в момента тормозеше момичето, бе чудатият силует, от който не отдели поглед през времето, в което излизаше от голямата зала... Сякаш беше в транс.

Когато най-накрая затвори вратата на аудиторията след себе си, побърза да влезе в една от тоалетните, която имаше изглед към двора, в който все още си седеше въпросната фигура. Диана нервно извади телефона си и без да му мисли набра Лий - една от вещиците - ментори (а и добра нейна приятелка), която днес беше в хижата цял ден, подготвяйки по-младите момичета за срещата, която им предстоеше...