In love with hate : Влюбени в омразата

Истина

Ретроспекция:

- Марк! Марк! - извика след него Лорънс, догонвайки го. Зеленоокият красавец си пое дълбоко въздух, вдишвайки хладнината на вечерта, затвори очи и се обърна примирено. Зад него стояха Лорънс и Джеймс, които все още недоумяваха какво го вбеси така.
- Какво ти става?! Това е просто задача! Дори да не я изпълниш, никой няма да те съди - обясни спокойно Джеймс. Лорънс завъртя очи, осъзнавайки колко абсурдно звучаха думите на момчето, и погледна към приятеля им. Марк въздъхна тежко, засмивайки се тихо, което накара момчетата да се объркат още повече. Какво сега да не би да полудяваше!? Гняв, примирение, смях... Не, Марк не се побъркваше. Просто бе на път да се изправи лице в лице с истината не само за себе си, но и за всички. Беше на крачка от това да приключи и с Ордена, и с отговорностите си към него.
- Прав си няма да я изпълня. Ще я саботирам и, откровено казано, не ми пука дали някой ще ме съди, или не. Омръзна ми да се подчинявам на някого, чието име дори не знам! - обясни разпалено момчето. Лорънс смръщи объркано вежди и побърза да го отвърне:
- До сега не си имал проблем, с която и да е задача. Какво ти стана изведнъж?
Не получи отговор. Единственото, което направи Марк, бе да го погледне укорително и повдигна рамене. Онова, което никой не изричаше, но сякаш викаше в тишината, заформила се между тях, бе ясно като бял ден. А "Онова" бе име... Име, зад което се криеше една отвратителна история за потъпкването на човешкия морал, за престъпването на всякакви нравствени и духовни ценности, за обезценяването на всяко чувство и емоция и за абсолютната степен на нихилизъм и егоизъм, на които е способно едно човешко същество срещу друго. Беше толкова болезнено... Толкова ужасно да си спомниш как тежестта на думите "Обичам те!" е еквивалента на тази на "Мразя те!". И тук не става дума за любов - отново ви напомням, че това не е просто една любовна история... Тук иде реч за причината, която довежда двама души до тотална деструктивност, спрямо самите тях и опустошителен гняв, един към друг... Марк бе едната жертва. Може би ти, читателю, си втора. Може би аз съм трета, може би всеки е потърпевш, по един или друг начин, до голяма или малка степен... Всеки е изпитал от онова изпепеляващо чувство за вина, упрек и бяс в едно. Марк преминаваше през първите две фази. Последната... Вече бе изчерпала силата си. Момчето най-накрая отговори:
- Замислих се за това колко дълго си играхме на богове, благодарение на този анонимен "съдия", който просто ни обяви за светци.
- Марк... Какви ги дрънкаш? - попита Лорънс, който изобщо дори не се опита да вникне в думите му. Много мразеше задълбочените философски размисли на Марк! Ненавиждаше начинът, по който асоциираше най-обикновените битови неща с някакви завъртени метафори за живота. Джеймс обаче свиреше на същата струна като Марк... Той се поусмихна леко, едва забележимо, и отвърна:
- Светците прощават Марк.
- Аз вече го направих, Джеймс... И то отдавна. Сега просто искам да бъда откровен. Не, честен, не добър, не ласкател... Искам да бъда откровен. Заслужават да го знаят. Това е абсурд, замислете се!
- За какво по дяволите говорите!? - намеси се отново Лорънс, който бе най-назад с материала. Изобщо не успяваше да включи що за кодиран език използват тия двамата... Джеймс се засмя тихо и обясни:
- Диана трябва да знае, Лорънс. Убихме достатъчно момичета заради някого, чието име дори не знаем. Не ти ли се струва нечестно да определяш кой да живее и кой да умре!?
- Ехо! Ние сме ловци на вещици! Това ни е работата! - заговори настойчиво Лорънс. Марк поклати глава отрицателно, поставяйки ръката си върху рамото му и отвърна:
- Ловец на вещици не се раждаш, такъв се става. Ние имаме избор, но те нямат! Родени са такива и в един момент, на някого му изгърмява бушона и решава, че трябва да ги избие. Не ти ли се струва абсурдно?
Лорънс се замисли за секунда, опитвайки се да асимилира до край информацията и накрая въздъхна. Много добре знаеше, че Марк не казва всичко това, защото му пукаше за всяка една вещица... Пукаше му за една определена. И то много. Момчето заговори:
- Добре, схващам хуманистична насоченост, но поне си признай, че го правиш заради нея.
- Това ще те накара ли да преосмислиш зверствата в Ордена? - попита шеговито Марк, съзнавайки, че е успял да пречупи бариерата "Лорънс". Русият завъртя очи и кимна, повдигайки вежда към Марк, който заяви:
- В такъв случай - да, правя го заради нея и заради всички тях.
- Да не губим време... Всяка минута е ценна - добави Джеймс, обличайки черното си кожено яке, след което завървя бързо с приятелите си.