In love with hate : Влюбени в омразата

Войната

- Чакай, чакай какво става? Нищо не разбирам! - заговори Лорънс, слагайки ръка върху рамото на Марк, за да възпре евентуалните му действия. Всъщност едва ли имаше особен смисъл. Ловецът колкото и да беше свиреп и безпощаден не посягаше на момичета освен ако не му се налагаше, както в случая, но Марк беше пределно наясно с агресията си. Конфликтът, който съществуваше между него и Диана, не изискваше каквато и да е физическа саморазправа. Болката от думите, които бяха изречени преди дълго време, все още се усещаше и от двамата. И то доста по-силно, от която и да е евентуална рана или синина. Анджела смръщи вежди и погледна към Диана с недоумение, а първата заговори:
- О, я стига! Пратили сте някое от "псетата" си, за да ни следят! Какво, сега и засада ли сте решили да устроите? Не мога да повярвам за колко глупави ни имате!?
- Никой не ви мисли за глупачки, но определено смятам, че ТИ имаш сериозни проблеми с параноята, което още веднъж ми напомня защо се разделихме! - отвърна Марк. Разговорът изобщо не отиваше на добре и това се чувстваше от всички. Пулсиращата ярост, която се излизваше на талази във вените на Диана, взе връхната си точка в момента, в който думите на момчето се изстреляха. Вещицата стисна зъби, опитвайки се да асимилира гнева си и да го превърне в нещо малко по-деструктивно, но, уви, самообладанието никога не й е било сила. Тя просто погледна с погнуса Марк, човекът, който някога, буквално и преносно, боготвореше и процеди:
- А ти си егоистичен задник, който се страхува да си признае, че самотата го плаши. След тези думи настъпи адско мълчание. Сякаш току-що се беше взривила ядрена глава, оставяща след себе си умопомрачително и зловещо спокойствие. Спокойствие, предвестник на душевния апокалипсис, настъпил в съзнанието и на двамата. Последиците от словесната война обаче бяха застигнали и "невинните жертви". Защото винаги става така. Анджела и Джеймс гледаха равнодушно, но някак съжалително двете страни на "Антантата" и "Централните сили", които току-що бяха детонирали отдавна заложените душевни мини едни в други и сега... Сега просто им оставаше да се гледат. Не, не да се гледат, а да "ВИДЯТ" в какво ги бяха превърнали изминалите години, неизказаните обещания, непролетите сълзи и неизречените обяснения.

И точно когато в съзнанието на Диана отново изплува спомена за красивите им изминали мигове, нежните целувки и непорочни усмивки, очите й се навлажниха. За щастие, Лорънс несъзнателно се погрижи за това "Желязната лейди" да си остане такава:
- И след като го изяснихме е време да изчистим още един проблем. Не сме пращали никого никъде. Никой не знае за това, че сме тук, никой не знае, че изобщо говорим с вас, камоли, че се опитваме да ви помогнем. Иначе досега да ни бяха обесили...
- Казва истината - прекъсна го Анджела, поглеждайки плахо към Джеймс. В погледа й обаче се четеше несигурност. Сякаш... Искаше й се да е така, искаше й се интиуцията й за пореден път да се окаже вярна, но страхът, владеещ всяка частица от тялото й в момента, не й позволяваше да се отдаде на дарбата си напълно. Затова й умолитеният поглед към момчето говореше прекълено много, без да се налага вещицата да казва и думичка. За нейно облекчение, Джеймс бе достатъчно схватлив, за да разбере намека и побърза да подкрепи Лорънс:
- Диана, вчера жертвах целия Орден с кръвта си по герба ни. Ако исках да се самоубия, повярвай ми щях да го направя сам. - Самият факт, че все още се причисляваш към "ние", тоест Ордена, говори много - измърмори момичето доста по-спокойно този път. Сякаш бесовете, обладали я по-рано, я бяха напуснали и сега й оставаше само примирението.... Примирението от една изгубена битка. А може би война... И болката, която оставяше след себе си, макар и не физическа, бе толкова силна, толкова истинска... А Марк. Марк стоеше непоклатим, въпреки факта, че и него го болеше, че се разпадаше на парченца и че нещо притискаше гърдите му, не му позволявайки да диша. Просто нямаше да си прости, ако покажеше и най-малкия признак на слабост пред Диана - момичето, което преди го смяташе за непоклатима опора.