In love with hate : Влюбени в омразата

Заплахата

Хижата представляваше една доста голяма, на вид изоставена, къща. Всъщност реално беше изоставена, защото отдалеч си личеше почернялата й фасада, стени, врата и веранда. Къщата бе горяла. Преди доста време. Нещастен случай, който се оказа пагубен за цяло едно семейство - майка, баща и трите им дечица. Разбира се, след случилото се, в града се носеха какви ли не клиширани легенди за обитаемия "ад" и т.н. Истината беше, че за всичките пет години, които вещиците доброволно прекараха там (та дори се чувстваха добре!), нищо абнормално не се бе случило. Или поне според техните стандарти не беше...

Въпреки това, момичетата, основополжнички на модерното вещерство в Салем, се погрижиха за вътрешното реставриране на къщата. Вярно, ремонтът не беше кой знае какъв - пребоядисаха стаите, позачистиха то прахоляка, паяжините и т.н., изстъргаха загорялото и помещението започна да придобива вид. Нарочно обаче не докосваха външния облик на къщата - колкото по-красиво бе едно нещо, толкова повече хора щяха да му се възхищават. Затова и разкошът, който целяха, не бе с цел показност, а уют, хармония и обединение. Нещо повече - къщата се намираше съвсем в началото на Салем, което би я направило още по-атрактивна, ако я бяха "посредили" външно. Сега това беше новият дом на момичетата - мястото, където се чувстваха най-спокойни, най-защитени и най себе си... Място, на което се събираха всяка седмица, споделяха си, сприятеляваха се, учеха се една от друга и най-важното - уважаваха се. Затова и домът бе сякаш ограден от хармония, а не зли сили, както повечето си мислеха...

- Момичета, моля ви, нека повторим още един път. Знаете добре, че за всички ни това не е особено приятна среща... Знаете също така обаче, че е и от голямо значение за нашето оцеляване. Така че моля ви, нека не демонстрираме способностите си - заговори равно Лий, гледайки към двадесетте млади вещици и вещери, насядали срещу нея. Голяма част от момичетата всъщност, изобщо не ги интересуваше факта, че ще идват някакви си мъже тук. За тях това беше поредната загуба на време. Други пък приемаха момента за удобен случай да покажат на какво са способни и да накарат момчетата веднъж за винаги да се страхуват от тях. Откровено казано вещерите бяха единствените, които възприемаха рационално думите на Лий и съзнаваха ясно както плюсовете, така и минусите на тази среща, но запазиха хладнокръвие.
- Изобщо не ми харесва накъде отиват нещата. Сериозно ли си мислите, че тези типове ще искат примирие!? Как въобще се съгласихте? Излагате ни на опасност и без това не сме много! - обади се едно от момичетата, на име Стефани. Стефани се причисляваше към графа "не ми пука", въпреки че по думите й изобщо не личеше, че не я интересува. В момента бе водена от чиста доза егоизъм. По-скоро не й пукаше, че евентуално всички ще бъдат избити, а фактът, че тя бе част от колектива.
- Виж, нищо няма да ни направят. Те идват, за да... Един момент - прекъсна Лий. 'Слава боговете' помисли си тя, прочитайки името на Диана, изписано на дисплея й. Тя вдигна с облекчение и отвърна:
- Здравей, Ди! Не си ли в лекция мислех, че...
- Лий, момчетата пристигнаха ли? - прекъсна я Диана. Лий смръщи вежди и отвърна спокойно:
- Не все още ги няма. Защо? Случило ли се е нещо?
След като чу думите на приятелката си, нещо в Диана "прещрака". Имаше чувството, че едни от най-страшните й опасения бяха на път да се сбъднат. Последва кратка пауза, продиктувана от мислите на Диана, което автоматично разтревожи и Лий, която бе емпат и бе способна да усети емоциите дори на муха.
- Диана, какво става? - попита отново момичето, този път по-настойчиво и категорично. Диана от своя страна осъзна, че няма време нито за паника, нито за страх и побърза да отговори без да отлепя очи от прозореца:
- Кажи на момичетата да не излизат и да не допускат никого вътре.
Последва пауза от страна на Лий, което започна да изнервя Диана, затова заговори по-уверено, сякаш за да й вдъхне кураж:
- Лий, не е време да се паникьосваш! Разбра ли какво ти говоря?!
- Да - чу се лаконично от отсрещната страна.
- Добре. Аз тръгвам към вас. Ако има нещо ми се обади. И моля те, не ги тревожи излишно, просто ги предупреди - отвърна Диана, излизайки от тоалетните.