In love with hate : Влюбени в омразата

Писмото и повелята

A.N: Имена на организации, учреждения и други подобни НЯМАТ нищо общо с реалността и по никакъв начин не са свързани с реалносъществуващи институции, а са плод на художествена измислица!
Главата не цели по никакъв начин да накърни достойнството на дадени вярвания и религии.
Всичко написано в историята е плод на художествена измислица!
- Lea

- Това не ми харесва - заговори Лорънс, развързвайки червеното си наметало, след което го постави леко в скута. Той погледна към Марк, чиито скули изпъкваха още повече, благодарение на директно падащата светлина в тъмната зала. Само Джеймс въздъхна мълчаливо, поклащайки глава, след което се взря в пода и сплете пръстите си. През главата му минаваха какви ли не картини и сценарии - масови убийства, хаос, политически и религиозни скандали, съдебни процеси, протести, недоволства... Пълен абсурд! Да не говорим, че деветнадесетгодишната му глава не можеше да побере цялата информация, която й се сервира. Може би, защото той бе пацифист. Да, нелогично звучи миротворец да бъде част от подобна организация, но както голяма част от момчетата тук, той също нямаше избор. Джеймс бе родово обвързан с ордена - почти като случая на Деймън, но за щастие дядото на момчето, бе просто член.
От друга страна, Марк наблюдаваше мълчаливо еуфорията на "братята си" - викове, крясъци, песни дори между две от момчетата се заформи леко спречкване, което бе нормално. В такива моменти, тестостеронът и адреналинът владееха цялото тяло на човек и подобни случки не бяха новост. Марк си пое дълбоко въздух, затваряйки очи, и се отпусна на стола си. След това нервно развърза червената мантия от врата си, захвърляйки я на пода, което породи известна доза учудване у Лорънс. Той повдигна вежда и попита лаконично:
- Защо?
- Защото е абсурдно. Две-трети от тези момчета имат психически отклонения - ще започнат да избиват наред! Другата част ще тръгнат да си отмъщават на бивши или такива, които не са им пуснали, изкарвайки ги вещици! - отвърна изнервено Марк. В този миг очите му зашариха из тълпата с цел да открие плика с писмото и когато го видя да се подмята наляво-надясно, стана и бързо го грабна. Той седна между двете момчета, които се споглеждаха замислено, когато Марк зачете:
- "...и всяка женска твар да биде избита! Божия воля - Ваша воля, Вий сте днес великите съдници, у вас е цялата справедливост и божията благословия по нелекия Ви път. Убивайте, засичайте, колете и мъчете всяка служителка на Сатаната, негова вярна и покорна дъщеря или всякое момиче или жена, практикуваща занаята на Луцифер. Бъдете Вий съдниците на днешния Содом и Гомор, правете що решите за добре, очиститете тези греховни, демонични, женски души - изгорете телата им, сакрализирайте тяхната порочна обвивка с целувката на огъня и разпилейте прахта им... Во век и веков!" Това е лудост! Тия са ненормални!
След чутите думи Джеймс и Лорънс останаха безмълвни, когато най-накрая, най-младият от тях промърмори:
- Все се надявах, че ще има някаква комисия, която да реши дали момичетата са вещици, или не...
- Няма да участвам - заяви Марк, давайки писмото на Лорънс. След тази негова реплика, русокосият и Джеймс го погледнаха недоумяващо. В този миг Лорънс заговори:
- Виж какво, жалко е, че... Знаеш кой... Все още ти липсва, но това е заповед, Марк!
- А знаеш ли през кое ми е!? Няма да избивам невинни момичета само защото някой е решил да се прави на Бог! Та аз дори не съм религиозен! Както и вие двамата! О, и още нещо - Диана и аз приключихме отдавна, да липсва ми, но ако ми се наложи - ще я убия без да ми мигне окото. Омразата ми към вещиците е много по-силна от нещо, което тя така лекомислено захвърли преди години! - извика Марк, запътвайки се към вратата. Имаше нужда от чист въздух... Много алкохол и чист въздух... А Лорънс и Джеймс все още недоумяваха защо така побесня момчето.
- Ако бях на негово място, директно щях да използвам момента и да си уредя сметките с Диана. Тя е отмъстителна, проклета, дяволски красива и страшна кучка! - измърмори Лорънс, разтривайки очите си, след което прибра писмото в джоба на коженото си яке. Джеймс повдигна рамене замислено и отвърна спокойно:
- По-сложно е, когато има намесени чувства... Въпреки че заради омразата, която изпитват един към друг, всичко отива по дяволите.