In love with hate : Влюбени в омразата

Деймън, Рим и писмото

A.N: Имена на организации, учреждения и други подобни НЯМАТ нищо общо с реалността, а са плод на художествена измислица!
Главата не цели по никакъв начин да накърни достойнството на дадени вярвания и религии.
Всичко написано в историята е плод на художествена измислица!
- Lea

Нощта настъпи по-бързо от обикновеното. Дори по-бързо от желаното! Защо? Защото щом залезе слънцето и небосводът се изпълнеше с безброй изкрящи звезди, времето на всички митични и свръхчовешки създания настъпваше. Нямаше значение дали хората ги приемат, или не само защото фолклора, митовете и легендите ги описваха като страховити същества или малки, невинни джуджета и феи... Всяка твар, притежаваща дори капчица магия у себе си, се активизираше. Сякаш като в отговор на вика на луната...

В това число влизаха и, разбира се, вещиците, а с тях и техните врагове - ловците. Нищо ново - по принцип това се случваше навсякъде, всеки ден от месеца и годината. Строго определените "Сабат"-и и Хелоуин не бяха единственото време, в което "немъртвите" и "чудовищата" щъкаха наляво-надясно необезпокоени в света на живите. Това бе ежедневие! Просто хората отказваха да го приемат... Защо? Защото се страхуват, а това е някакъв вид успокоение - че "таласъмите" имат "резервирани" само няколко дни в годината. Глупости!

Не далеч от добре познатия ни Салем се намираше т.нар "Орден на вярата" - католическа организация, съставена от млади мъже и момчета, които "служеха" вярно на един по-висш орган, чието име никой не знаеше, но негов "говорител" бе католическата църква - тоест, Ватикана. Като цяло, орденът бе нещо средно между Инквизицията от XV-XVI век и кръстоносците, без масовите зверства... Само на някои места. И Салем бе едно от тях, а и нищо чудно - града бе известен именно с тази си "слава" - началото на вещерството водеше корените си именно от тук. Затова и орденът съществуваше тук, но за сега... Не се справяше кой знае колко добре. Имайки на предвид, че момичета като Диана, Катрин и Анджела все още бяха живи.
Същата тази вечер в сградата (разбирайте стара къща във викториански стил, оборудвана с абсурдно количество модерна технология) на ордена пристигна писмо от Ватикана. Това означаваше, че всички, без изключения, задължително трябваше да присъстват на мястото. Подобно събитие беше рядкост, затова и бе толкова важно. На практика всички момчета, членове на организацията се бяха събрали в т.нар "Главна зала", тръпнещи в очакване какво е намислил този път "Големия шеф", чието име никой не знаеше. Деймън като най-"старши" от всички (просто беше от най-дълго време в ордена, защото прадядо му бил един от първите му основатели тук, в Салем) се изправи и отметна кървавочервеното си наметало зад гърба. Пред мъжете се разкри техния "брат" в целия си ръст, който не бе за подценяване - почти метър и деветдесет и шест, с добре развита физика. Излишно е да споменавам, че действаше като опият на момичетата... В комбинация с абаносовата му коса, леко мургава кожа и алмазенозелени очи беше почти невъзможно да му устоят! Мистериозната му същност и леката потайност, която излъчваше, благодарение на членството му в ордена, допълнително засилваха представата за типичното "лошо момче с очи само за една"... Пълни врели-некипели. По-голямата част от ловците бяха бездушни, коравосърдечни момчета... А ако не бяха такива - то бързо се превръщаха в тях, веднъж приети в "братството".
След като шушукането престана, а лукавата усмивка вече танцуваше по устните на Деймън, прочитайки думите в писмото, той заговори с плътния си глас:
- Тъй като добре знаете, че писмото ще мине през всички, ще го кажа на кратко - от Ватикана искат незабавни мерки за изтребление на момичета и жени, заподозряни в служба на Дявола, или друг тип вещерска практика. До второ нареждане! Момчета, от тази вечер... Ще възродим традициите от XVII век!
След тези думи в Главната зала настъпи шумотевица - веселите викове на промити мозъци и нечовешки сценарии, изведнъж огласиха помещението. Единствените, които се споглеждаха разтревожено и дори с недоумение, бяха Марк, Лорънс и Джеймс. Наричаха ги "тримата мускетари" поради факта, че бяха наистина добре обучени бойци с опит и бяха добри приятели.