Jungkook: Ами...приемната ми майка ми беше разказвала,че ме е намерила в една гора захвърлен на земята,бил съм само на година и половина.Тя ме е взела и ме е приютила и от тогава тя е като моя майка....докато не почина когато навърших 15 години.В училище всички ме обиждаха,защото съм беден понякога дори ме пребиваха.Това е моя живот без приятели....без семейство😔
Taehyung: .....Аз....съжалявам....това наистина е ужасно😢
Jungkook: Казах ти вече няма за какво да съжаляваш...не си виновен ти..
Taehyung: А...за това с биологичните ти родители...защо са те изоставили?😦
Jungkook:...Не знам,но преди доста време...получих едно писмо...
Taehyung: Писмо?
Jungkook: Ами...да....пишеше за баща ми...пишеше затова,че ме е оставил защото съм една грешка и не е трябвало да се раждам...пишеше също че..аз..аз съм виновен за смърта на истинската си майка...и...на приемната..😢
Taehyung: КАКВО!?Този човек или каквото и да е откъде знае тези неща.Знае за баща ти майка ти,дори и за приемната!
Jungkook: ....Незнам..😔
Taehyung: Това е плашещо.Не те ли е страх,че може да е някой опасен човек!?Притеснявам се...за теб!
Jungkook: Не се притеснявай.Едва ли е нещо сериозно.Може някой да си прави шега с мен.
Taehyung: Но...как?...ако наистина е някой опасен.....Ами ако баща ти!???!😱
Jungkook: Не...Едва ли.Да говорим за друго...разкажи нещо за себе си,защото говорим само за мен.
Taehyung: Оо~ аз нямам проблем с това да си говорим за теб...но добре!Имам семейство и най-добрия ми приятел от както се помня е Йонги.Обичам купоните,да пея и да танцувам😊.
Jungkook: Аха...
Taehyung: Не се разтройвай....моля те!
Jungkook: Няма...спокойно...аз...ще си лягам.
Taehyung: Не се разтрои нали!?😟не искам да си тъжен.
Jungkook: Не...спокойно...лека нощ Те
Jungkook: Лека Куки!😘
___________________________________
Това е от мен за сега,надявам се да ви е харесала!😘
