Там стоеше...Техьонг? --Здравей Кук,аа как си?Нямаше те днес и дойдох да те ви- в този момент Джимин се появи зад мен и Техьонг замръзна. --Той какво прави тук?-попитаха двамата едновременно. --Ами и двамата дойдохте,за да разберете как съм и защо не съм дошъл днес. --Ии защо?-попита Те. --Ами успах се,защото....всъщност няма значение.-отсякох аз. --Не,не продължи.-подкани ме Чим. --Просто...сънувах кошмар и се събудих ии да... --Аха...ясно.-каза Те.-А защо си само по боксерки?-каза оглеждайки ме от горе до долу подсмихвайки се леко. --А-ам а-аз тъкмо се обличах и- --Да,да ясно,а искаш ли после да излезем? --Ами такова...аз ще излизам с Чим.-казах и посочих Джимин,който стоеше и мълчеше.Гледаше в.....задника ми? --Аха,а не може ли да дойда с вас? --Ами...Чим?-обърнах се към него.Видях как стиска леко юмрук и прехапа устната си, след което се усмихна. --Да,няма проблем.-хм държи се странно. --Добре.-усмихна се Те доволно.-Тогава да вляза,ако може.-аз си отдръпнах и той влезе.С Чим се погледнаха на кръв,но когато видяха,че ги гледам се усмихнаха мигновенно. --Ами,аз ще отида да се облека и може да тръгваме.-те кимнаха.
Качих се горе в стаята си и започнах да се обличам.Облякох си: (Без раницата и маската)
اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
Оправих си малко косата и излязох от стаята.Тръгнах надолу и тогава чух как момчетата си говореха за нещо...по скоро си викаха.Заслушах се.
--Казах ти нещо?!-извика Техьонг.--Стой далеч от него! --И защо да го правя?Ти нищо не можеш да направиш!-чух звук от удар,но не се показах.Стоях и слушах. --Не разбра ли,че вече не си част от живота му вече!Не можа да го спасиш от баща му.Ако беше по-добре гадже в момента нямаше да не те помни!-отново се чу удар --Млъкни!!-извика Техьонг. Вече тръгнах към тях.Когато ме видяха замръзнаха на място.Техьонг беше хванал Джимин за врата и го душеше.Веднага тръгнах на там и застанах между тях.Те беше засилил юмрука си към Джимин,но аз застанах пред него и той удари мен.Паднах на земята.Удара беше силен.Джимин и Те клекнаха пред мен. --Куки!Добре ли си?!-попита притеснено Чим.-Как можа да го удариш тъпак?! --Куки съжалявам!Не исках да ударя теб,а него!-извика и се обърна ядосано към Джимин. --Д-добре съм!Успокойте се.-изправих се. --Имаш кръв.-съобщи Те.Пипнах си носа и видях,че тече кръв.Отидох до мивката и пуснах водата.Измих се и се върнах при момчетата.Техьонг ме гледаше с вина в очите,а Чим с притеснение. --Добре ли си?-попитаха отново в един глас. --Да.-казах. --Извинявай.-каза Те. --Няма проблем.Ще излизаме ли?Не смятам да питам за какво се карахте.После ще говорим. Честно исках да разбера какво толкова си говореха.И това с Техьонг,че не ме е спасил от нещо.За какво става на въпрос?Объркан съм.Наистина трябва да поговоря с Те.
******************************** Надявам се да ви е харесала!😚😚❤💙💚💛💜Чао~!
