Плахо я приех и се изправих когато видях човека...беше онова момче,което беше в болницата,когато се събудих онзи ден.
--Съжалявам,понякога съм доста разс-Техьонг спря,когато погледна момчето пред себе си и замръзна на място.Явно съдбата отново ги събира.--О Джънгкук,добре ли си?
--А?Аз,да,да добре...добре съм.Аз трябва да...трябва да тръгвам.-измъкнах се.Беше ми неловко,защото знаех,че съм забравил това момче,а очевидно е бил важен за мен както и аз за него.Продължих пътя си към стаята ,в която ми беше първата лекция.
Г.Т.Т(гледна точка на Техьонг)
Когато видях момчето,в което се блъснах просто се вцепених.
Куки.Не бях го виждал от толкова време.Не се е променил.Пак е по-нисък от мен.Все така сладък.
--Ахх...-въздъхнах след като Кук ме подмина.Обърнах се и го видях за последно преди да се изгуби из тълпата.Обърнах се и продължих по пътя си.
Г.Т.Джк.
Стигнах стаята и си погледнах часовника.Закъснях с 2 минути.Супер начало за първия ми ден.Вдишах и издишах и натиснах дръжката на вратата.Влязох и всички погледи се заковаха за мен.
--Ти си новия,нали?-попита учителя.
--А-аз д-да.Казвам си Джеон Джънгкук,приятно ми е.-продставих се като се обърнах към другите.
--Закъсня.Да не се повтаря.Седни там.-посочи ми място до едно момче с розова коса,а аз кимнах и се запътих на там.
Седнах до момчето и си оставих чантата,а след това си извадих нещата,когато усетих набутване по ръката ми и се обърнах.Беше розовокоското.
--Приятно ми е.Аз съм Джимин,Парк Джимин.-каза и си подаде ръката да се здрависаме.
--И на мен.Аз съм Джън-
--Знам.Чух.-каза и се засмя,както и аз след него.
След като часа свърши,излязох от стаята.Чим ми предложи да ме разведе,но му отказах.Ходих си по коридорите,когато чух някой да ме вика.
--Ей ти!Първокурсника!-извика някой,а аз се обърнах и видях три момчета.
--Ам да?-попитах.
--Слушай ме сега много внимателно.-започна да се приближава към мен,а аз отстъпвах на зад.--Трябва да знаеш някой неща.Първо: Тук аз*посочи се с пръст*съм шефа и не искам хлапенца като тебе да ми се пречкат.И второ: Не искам да се доближаваш до Джимин.Разбрано!?-искрещя в лицето ми като вече ме беше притиснал в шкавчетата и ме дръшаше за яката.Беше много близко до лицето ми.--Попитах ясно ли е?!-със свободната си ръка ме удари в корема.
--Д-да.-най-накрая отговорих.Той ме пусна и с групичката си заминаха на някъде.Веднага след това видях Чим,който изтича при мен.Оу не,не и Чим.
--Куки!?Добре ли си?Какво искаше Чен от теб?-попита ме притеснено.
--А-а н-нищо.
--Сигурен ли си?Не ми изглеждаше като нищо.
--Да,да нищо.Просто ми каза..-Кук се замисли какво да каже-аа той..Той просто...
--Добре после ще ми кажеш.Сега трябва да влизаме.Защото пак ще закъснеем.
Ох слава богу.Незнам как щях да му обясня.Тръгнахме към стаята.
Г.Т.Т.
Ходих си по коридора,когато видях групичката на Чен да е притиснала Куки в шкавчетата.Той го удари.Е вече се ядосах.Запътих се веднага на там,но видях Джимин.Той отиде при Джънгук и след това двамата тръгнаха.Не,не,не той не трябва да се забърква с Джимин.Тръгнах след тях,но вече ги бях изгубил от погледа си.Изпуфтях и продължих по пътя си.Нямаше да оставя нещата така.
********************************
Такаа надявам се да ви е харесала главата.
Гласувайте,коментирайте.
Ииии Чаоо~!😍😘
